Турците са вече в Анталия(примерно), кучетата са изтребили по половин дузина бълхи и са се дозаредили с мъдрост, защото, както е казал великият кучешки философ Мяо Джаф: "мъдростта ни се измерва не с броя на препиканите от нас дънери, а с тоя на бълхите, чиито души сме подготвили за следващо прераждане"
Освен това всяко дърво рано или късно завършва жизненият си път: огромен процент като изгнила храна на безсловесни бактерии и хумус, само много малко имат честта да попият маста на една вратна пържола и да отдадат аромата си, на път за фрайатмосфере под формата на чист въглероден двуокис и още сле дминути да бъдат уловени от зелените листа на млад свой събрат или посестрима. Не е ли толкова философски и едновременно перверзно-сексуално?? И просто, и разбираемо? А ако на следния ден след пържолата се изакаме до дървото, добавяйки и отнетите минерали обратно, кръговратът е пълен. Съвършено Дао.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите