Хм... замисли ме много за това аз как оцелявам. Реално... не съм имала чак такива тежки ситуации каквито ти описваш, в които въпроса е бил просто да оцелея. Но като всеки човек съм имала кофти периоди. Съвсем наскоро се разделихме с мъжа ми, тогава се усетих, когато ми беше най-тежко, че съм започнала да се радвам на малките неща. Явно това е моят начин. Близък е до твоя, с тази разлика, че става въпрос за неочаквани неща, а не за неща, които предварително планирам. За себе си мога да кажа, че намирам ли се в подобна ситуация (да се чувствам чак пък толкова щастлива от това да изпуша една цигара на спокойствие и да се порадвам на пролетното слънце), значи нещо голямо и важно липсва в живата ми. Щото ако всичко ми е наред, такива дреболии не ми правят впечатление.
Иначе... чак пък признак на отчаяние - не мисля. Та какво лошо има в това да очакваш нещо хубаво, което ще ти се случи?! Но може да е показател, че нещо ти липсва... или пък просто навик.