Да, и аз започнах да го правя за пръв път в един не просто труден, а кошмарен период от живота си. Точно за да мога да оцелея. Тогава ми беше жизнено важно да намеря нещо, в което да се "вкопча". Сега като че ли е просто... хайде, не навик, но го правя някак по инерция. Отдавна не е било точно "със спасителна цел", но точно сега очаквам две неща, за които имам чувството, че случването им ще бъде едва ли не някакъв вододел в живота ми, че просто трябва да се случат, за да мога да продължа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите