|
|
|
|
|
Най-после имам готин, млад ....да кажем колега, ама това не е работна среда баш, бях го написала точно както е, но няма да го пусна, че параноята ми да не ме прочете който не трябва се обажда, та.... "колега", ама от тези, с които са само професионални строго дефинирани отношенията, по който бих могла донякъде даже да си........ падна.
Аз няма, де, но... хубаво е един от всичките да става (Темата май не става.... обаче.... много душевно-романтична? )
От една страна е готино, ама от друга е някакво тягостно, понеже си мисля след като ми допада толкова, въпреки че не съм хлътнала, защото няма да си го позволя, но все пак - страх ме е да не си личи? Защото като говорим нещо и все едно става и обмен на емоции, хахахах, и затова си мисля, че това не може да не се усеща.... В смисъл досега съм можела дори силни, много силни чувства да прикривам, но сега няма такава бариера, защото няма силни чувства и същевременно има харесване, и за десети път - кажете личи ли? Принципно?
change the perspective before the perspective changes you
| |
| |
| 
|
|
Най-после
