|
Странно ми е някакво..... защото загубих приятел, приятелка. Странно ми е, защото уж все се опитвам да държа дистанция, да съм егоист и т.н., но в този случай доколкото е възможно дадох най-доброто от себе си. Не казвам, че е много, но не е никак малко. И загубих, при това в кофти момент, както се казва не идват сами тревогите. За пръв път наистина искам някой да усети, че е сгрешил, да му стане гадно не в смисъл да се разстрои, а да си каже "Постъпих лошо и сгреших". А не трябва да го мисля, трябва просто да продължа. Да пожелая всичко най-добро и да продължа. Но не го чувствам съвсем така. Даже ми се иска да си връщам, а мисля, че бях преодоляла тези черти в характера ми. Някакво гадно ми е като си представя, че може да й е хубаво без мен. Да не чувства никаква липса. От друга страна мисля, че е по-добре за мен така. Тя ми вредеше..... но фактът, че въпреки това аз се държах като приятел..... За мен приятелите са по-важни от любов, от семейство, не знам защо е така, странно е. Как се преодолява при условие, че винаги можеш да се обадиш на човека, по навик.... Разочарования в любовта аз с приятели съм лекувала, а сега? Беше ми най-близкият човек. Какво се прави в такива случаи? Как да не го мисля, да не си съсипвам здравето? Защото моята рецепта преди си беше доста "мрачна", включваше черни дрехи и грим, и друга неща (нищо готик или метъл не си представяйте, не че имам нещо против, но съм далече от това). Но сега съм нов човек в смисъл по-светъл. Наистина се опитвам. Обаче аз, мислите ми, и желанието да оправя ситуация, която не трябва да оправям и всъщност не мога е доста странна компания. Как да остана аз спокойно, с радостта?
let it snow, let it snow, let it snow
|
Ами не знам къде другаде да напиша
