|
|
| Тема |
 Хора, улици ... |
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
|
| Публикувано | 03.12.09 22:04 |
|
|
|
Днес се видяхме с една колежка, която не бях виждала от едно 7 - 8 години. И покрай спомените от едно време се сетих за много хора, които бях позабравила. И се зачудих какви ги върши живота. Една колежка, която не можеше да си настрои каналите на телевизора - такъв страх имаше от техниката - след като я съкратиха прави интернет-сайтове във фирмата на сина си. Една друга, която не успя да си намери работа като учител по география, изкара един сертификат за английски и сега е представител на едно доста голямо издателство. А тя се беше изпокарала с близките си - всичките икономисти - защото не искаше да работи нищо с икономика, и нарочно беше завършила география. Друга със същата специалност - също съкратена - сега работи във фирма, която подготвя кандидат-студенти, и в туристическа агенция.
Колега по рисуване се отказа от учителстването за да изкарва пари като водопроводчик. Едно момиче, което също преподаваше изобразително изкуство, сега прибира бездомни циганета към програмата за децата от улицата. Там ги учи да рисуват и да се къпят. Колежка по английски изкара две години учителстване и реши да стане управител на една верига сладкарници. Една друга буквално я поканиха в Нова Зеландия - тя освен диплома за учител по английски има и диплома от един Пловдивски институт за винопроизводство, а съпругът й е ветеринар - направо им предложиха работа. Не заминаха и сега си имат частно езиково училище.
Изобщо не можахме да се сетим за човек, който да се е предал или да е обърнал гръб на обществото, защото се е сблъскал с трудности. Освен един колега, който май преживя по-тежко развода си, отколкото падението от служител в министерство до обикновен нередовен учител по английски. Но и него не съм виждала отдавна, така че може и да се е оправил.
Толкова странно се променят хората. И толкова добре се променят. Направо не мога да им се нарадвам.
| |
| |
| 
|
|
