|
Някога отдавна, много много отдавна, земите отвъд границата на допустимото мислене били населени с митични същества, наричащи себе си Романтикори. Романтикорите били мъдри и нетленни, също като огъня в камината, който се случва само сега - нито преди, нито след. За добро ли, за зло ли, не се знае.
Романтикорите били кротки, сочни същества, с късички краченца и ръчички, тумбести телца, кръгли устички и огромни очички. Ако някой ги видел, неизбежно би си взел едничко, за да го подари в кутия с розова панделка на любимата си племенница. Но тъй като те живеели в земите отвъд границата на допустимото мислене, никой никога не ги бил виждал.
В един друг край не необятната Вселена живеел страховития народ на Попържалиите - огромни зъбати същества, винаги гладни и винаги настроени войнствено. Тях никой не би ги подарил на никого поради злобната им природа и противния им нрав.
Минавали години, минавали вечности и нямало причина, поради която двата народа да се засекат по неведомите пътища вселенски, докато един ден...
Един ден Попържалиите открили религията, счетоводството, психоанализата, летящата чиния и съдомиялната машина. Направили си баланс на хранителните ресурси, хранителните навици, на Дебилитета и Инкредибилитета, поставили от едната страна на таблицата Импулса към войната, от другата - Импулса към секса, решили че първият има по-голяма тежест, а и били твърде гладни за да правят секс. Тогава решили - най-смелите ще се отправят на междугалактическо изследване на чуждата флора и фауна, за да видят дали нещо там може да бъде ИЗЯДЕНО!
В идните няколко века не станало нищо интересно, освен че се водили епически битки, в които Попържалиите си доказвали кой е най-достоен, за да се покачи на летящата чиния и да отпраши с мръсна газ към други светове. От битките оцелели само двама и тъй като вече се чувствали твърде изморени, за да продължават войната, а и в чинията имало достатъчно място дори за петима, сключили мирно споразумение, взели каквито провизии били останали, качили се в чинията и на секундата заспали.
В този момент станало чудото - летящата чиния прекосила границата на допустимото мислене, тъй като сключването на мирно споразумение между Попържалии било абсолютно недопустимо явление за Вселенските разбирания. И така, изневиделица пътешествениците се оказали точно в средата на земите, обитавани от сладурестите Романтикори - за добро ли, за зло ли, не се знае...
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде...
|
Фентъзи - началото
