|
|
| Тема |
 Блогърски истории |
|
| Автор |
Okaян яcтpeб (печен легхорн) |
|
| Публикувано | 08.09.09 09:37 |
|
|
|
В офис сградата имаме чистачка, която е бивша учителка по музика. Когато чисти, пее. Нямате си представа колко е яко, когато вляза в сградата и я чуя да пее, просто денят ми почва слънчево. Днес идвам, ослушвам се, обаче няма песен. Виждам чистачката с кофите и всичко, поздравявам я, казвам й: "Хайде, влизай в асансьора с кофите", тя ми се усмихва, после спирам на моя етаж и споделих, че много ми харесва да я чувам сутрин да пее. Тя каза: "Тези дни не ми се пее, сестра ми почина." И аз: "Ау, много съжалявам, много". В интерес на истината съжалението ми беше от чисто егоистично естество, тъй като ми харесва да пее. Тя ми каза, че като й мине мъката, пак ще пее. Ей такива сутрешни диалози.
Разрешавам ви да блогърствате на воля в тази тема.
I've never been lonely
'Cause me is so kool
| |
| |
| 
|
|
