|
за тези, на които им се чете
Дежа вю
...............................
Искрата в очите й означаваше, че крои нещо. За първи път откакто сме заедно щях да имам рожден ден и въобще не можех да предположа какъв подарък ще ми приготви, макар че се опитвах да търся подсказки в думите и поведението й.
От прозореца на офиса я наблюдавах как пристъпва от крак на крак като малко дете, нетърпеливо да получи сладоледа си. Е, щях да се гмурна в това.
Тя ми се хвърли на врата щом ме видя. Измърмори „честит рожден ден” толкова бързо, че чак ми се стори, че ми се е причуло. Поведе ме към колата си. Вече бяхме водили спора дали е разумно да ме кара тя. Доводът й беше, че няма да е изненада, ако постоянно ми посочва пътя. Значи отивахме някъде. С нея нямаше да е романтична вечеря – бях почнал да разбирам как работи ума й и знаех, че няма да е нищо толкова стандартно. Само дето идея си нямах какво.
Наврени в малки улички, изненадващо не търсихме дълго място за паркиране. Докато сляза от колата, тя вече беше на тротоара опитвайки се да изглежда спокойна. Не на мен тия – виждах как веничката на врата й тупка бясно, пръстите й бяха вкопчени в юмруци за да не треперят от адреналина, който я тресеше, а очите й – очите й се бореха да останат равнодушни, но палавите искрици бяха там и бушуваха в разноцветен фойерверк.
„Beauty Academy” – надписа мина покрай погледа ми и аз изтръпнах. Аз? В клуб за разкрасяване? Щеше да ме прави красив? Мене?
Рецепционистката ни посрещна. Усмихна се мило и ми посочи коридора, по който да мина.
- Няма да ви епилираме – подсмихна се тя и аз се запитах колко ли уплашен изглеждам.
Посочи ми мъжката съблекалня и шкафчето, определено за мен. Вътре имаше халат, чехли и моите лични бански Speedo. Въздъхнах. Аз мъж ли съм или какво – един козметичен център няма да ме уплаши.
Излязох от съблекалнята подръпвайки нервно колана на халата. Шляпах с чехлите не много ентусиазирано след рецепционистката и се опитвах да не чета табелките по вратите.
Стаята, в която ме вкараха бе малка и леко осветена. В средата имаше висока маса покрита с хавлия. Оооо, масажжж – облекчението ми не можеше да е по-голямо. Наистина нямаше да има епилация!
- Надявам се сте достатъчно смел за това, което ви предстои. Съблечете се и легнете тук по корем – каза рецепционистката и ми подаде черна лента.
Думите й леко ме разтревожиха, но изправих предизвикателно рамене. Едва ли имаха сумо-борец за масажист.
Попитах с жест за какво ми е лентата.
- За очите – любезната й усмивка започваше да става насмешлива.
Ще ми вържат очите? Инквизицията ли щеше да идва, какво? – повдигнах едната си вежда, но изхлузих халата и неособено грациозно се проснах по корем. С едната ръка подадох черната лента зад гърба си и предизвикателно вдигнах глава.
Пръстите й бяха уверени. Завърза очите ми не особено стегнато.
- Масажистката ще дойде всеки момент – чух как вратата тихо се отваря.
„Женски род – не избягна от ума ми - еротичен масаж” – реших и се отпуснах малко. Луда жена беше моята приятелка – сигурно единствена тя в целия свят би имала доверие да остави приятеля си в ръцете на друга жена.
В стаята прозвуча музика. Беше тих ромон на поточе, полека се включи арфа, китара…може ди и пиано.
„Еххххх, тези съвременни жени, умират си за романтика” – помислих си по адрес на НЕЯ.
Въздуха се изпълни с мирис на кокос, море и…водорасли? Превръзката не беше чак толкова плътна за да не забележа, че осветлението намаля съвсем и вече наистина не виждах нищо. Затворих очи. „Е, щом трябва да е така – така ще да е!” – реших точно в момента когато топли длани ме докоснаха размазвайки върху мен топла суспензия започвайки от краката.
Нежни пръсти хванаха китката и вдигнаха ръката ми нагоре докато не направи полукръг около главата. Сам преместих другата си ръка. Можех да бъда кооперативен когато искам – засмях се под мустак.
Атаката на пръстите дойде от ходилата. Малко беше гъделичкащо, но изтърпях лекото докосване, което се усили, усили и усили. Усетих малък юмрук да се върти в свода сякаш караше ставите вътре да се разтворят и да го обгърнат.
Подръпването на пръстите на краката ми ме изненада и едва успях да спра хилежа, който напираше отвътре заради странното усещане. Ръцете се преместиха на другото ходило и повториха процедурата.
Усетих как тялото се придвижва около масата и ръцете докоснаха прасеца ми. В този момент още един чифт ръце докоснаха другия ми прасец и ме свариха толкова неподготвен, че ако масата не беше стабилна сигурно щях вече да съм паднал на пода от изумление.
„Две?” – запита се мозъка ми – „Започва да става интереснооо” – почти виждах колко хищнически се бях ухилил.
Двойките ръце работеха в почти пълен синхрон. От глезена към коляното правеха пътечки с пръсти, търсеха по мускулите схванати места, заиграваха се на едно място за момент за да размачкат проблемния възел от стегнат мускул и се връщаха пак отдолу.
По задната част на бедрата усетих, че натискът се усили. Нежните двойки ръце вече не бяха чак толкова нежни, но въпреки това усетът, че две жени усилено работят по мен, тъмнината, усилена от превръзката на очите ми , поведоха мислите ми в друга посока. Първоначално се съпротивлявах срещу тях, но когато дланите се разпериха по гърба ми, напълно им се отдадох.
Лъжа е, ако не си призная, че съм имал мечти за тройка с две жени в юношеството си. Порното, което бащата на Сашо си мислеше, че беше скрил и което ние гледахме с течащи лиги, също беше дало своя дан за представите ми за две лъскави голи тела извиващи се около мен.
- Обърнете се – по-скоро усетих дъха в ухото си, отколкото чух думите.
Двете двойки ръце сякаш очертаха краищата на масата и ми помогнаха да се обърна слепешката. За няколко мига очите ми се опитваха да пробият превръзката търсейки силуетите, но после реших, че ще играя по правилата. Не беше чак толкова зле.
Всъщност…беше. Топлите ръце допълнително започнаха да внасят странна смесица от въодушевление и объркване. Въодушевен бях, че мечтата ми се изпълняваше с малките ограничения на превръзката – нещо, което не съм си и представял, че може да излезе наяве извън ограниченията на пъпчивите ми фантазии; объркване, че съживяваха всичко пуберско в улегналото ми тяло на стабилен мъж.
Работата на двете двойки ръце по бедрата напълно омотаха мислите ми. Не бях сигурен, че мога и да мисля вече – всичко се бе свело до нивото на плътски усещания.
Когато се преместиха по вътрешната страна на бедрата и последната разумна мисъл напусна главата ми.
Ръцете се преместиха по дланите ми, после със сила се извъртяха по всеки пръст, става по става. Тръгнаха нагоре по бицепсите, обгърнаха трицепсите и се заиграха около напрегнатите ми жили.
Представих си как се изправям, двете ми ръце обгръщат телата на момичетата. „Ох, това е грешно” спорех със себе си. Въпреки превръзката очите ми бяха широко отворени търсейки нещо, за което да се захванат. Опитвах се да си наложа представата, че това са две възпълнички възрастни лелки и превръзката, музиката и уханията са само хитър номер, който да изкара на показ моите собствени похотливи фантазии.
Изведнъж ръцете се отделиха и ме оставиха сам. Бавно поех дълбоко дъх. Май се свърши.
Горната част на леглото бавно слезе надолу и аз разбрах, не – усетих, че как някой присяда зад главата ми. Поех си бавно дъх, после още веднъж. Към аромата на стаята се прибави още един – нежен, загатващ за страст.
Ръцете се мушнаха под врата ми. Нежно прихванаха горните няколко прешлена на гърба ми. Пръстите затанцуваха сякаш искаха да удължат гръбнака ми, предаваха си едни на други кожата и бавно пътуваха към тила. Заиграха се във вдлъбнатинката на врата, разпериха се като шапка по черепа и преминаха на слепоочието. Задърхаха се само секунда, минаха зад ушите и се спуснаха надолу по ключиците. Натискът на дланите се усили на гърдите ми, кръговете бяха бавни и протяжни точно като музиката, която се носеше незнайно от кой край на стаята. Горната част на главата ми опряха в гърдите й. Ноздрите се изпълниха с благоуханието й; хладния полъх от дъха й се разпръсна по лицето ми. Краищата на косата й преминаха като бриз по раменете ми.
Главата ми се завъртя. Поех още един дълбок, изпепеляващ дъх и тогава ръцете се спуснаха към корема ми.
Банските се изпълниха с туптене докато си представях как ще повдигна ръце и ще ги обвия около главата й, ще я придърпам плътно към себе си изтласквайки завесата на косата й от едната страна на лицето й. Ръцете ми ще тръгнат надолу по гръбнака й, ще се извият около кръста й, държейки я по дължината на тялото си. Устните ми ще посрещнат лакомо зърната на гърдите й…
- Уау – тихото прегракнало възклицание дойде като изстрел в тъмнината.
Знаех какво е видяла – банските ми бяха зверски отеснели.
- Няма да се извинявам за това – изръмжах.
- Недей – усетих шепота на усмивката в ухото си.
За кой ли път път пътеката на ръцете й бе повторена – гръбнака, ключиците, гърдите, корема; после обратно към гърдите, раменете, надолу по ръцете сякаш искаха да изчарат напреженето на тялото ми през пръстите ми. И пак гръбнака, ключиците…
Последната частица непредал се разум се бореше с желанието да я докосна.
Когато се протягаше да достигне до края на ръцете ми навеждаше лицето си по-близо до моето и аз можех да усетя горещината на дъха й върху устата си. Имах чувството, че съм преживял вече всичко това, но мозъкът ми въобще не можеше да изкара спомена. Значи това беше онова прочуто дежавю, за което толкова много говореха любителите на мистиката. Бяха ми обяснявали една от хипотезите. Дежавю-то се дължало на химичен дисбаланс на мозъка. Само дето моя химичен дисбаланс беше концентиран в плувките ми.
Ръцете й се завъртяха около пъпа ми, дланите си предаваха топлината една на друга и я разплискваха на вълни върху кожата ми.
Последния рязък кръг се разби върху мен като огромна морска вълна. Плувките ми се намокриха от изливаща се от мен течност.
Не знам дали забеляза това. Ръцете й се върнаха плавно към ръба на лицето ми, преминаха като полъх по клепачите ми и ме оставиха.
Сам. Лежащ в тъмното.
Въздуха се раздвижи с неприятна хладина, меко одеяло ме покри. Чух притварянето на вратата.
Останах сам. Лежащ в тъмното. Чудещ се какво ми се случи.
- Добре ли сте? - гласът на рецепционистката ме извади от унеса.
Кимнах и махнах превръзката от очите си. Докато се обличах в съблекалнята почти бях възвърнал равновесиетето си.
В приемната ме чакаше ТЯ. Погледа й беше развълнуван и очакващ.
- Как прекара? – попита ме.
Ха! Сякаш не знаеше какво ми беше приготвила. В мен се сбориха насажданите от годините предубеждения към такова изживяване и удоволствието от преживяното.
- Страхотно – смело си признах и се ухилих. Лисицата не можеше да не знае какво точно беше поръчала за мен. – А ти?
- Какво аз? – стреснато ме погледна тя.
- Как изкара докато ме чакаше?
- Интересно – погледна тя към купчината списания. В очите й запалуваха онези разноцветни искрици – явно беше доволна от подаръка си.
В колата прекалено съсредоточено гледаше пътя. Очаквах купища въпроси, но тя явно ги спестяваше за по-нататък.
На първия светофар не издържах. Наклоних се към нея за да я целуна и да й благодаря. На няколко сантиметра от ухото й замръзнах.
- Ти си била – ахнах когато така познатия аромат на парфюма от тайнствената масажистка изпълни отново ноздрите ми.
Здържания й толкова време радостен смях изпълни колата.
Невярващо поклатих глава.
- А аз бях готов да те обявя за най-неревнивата жена поверяваща ерекцията на приятеля си в чужди ръце.
Хвнах ръката й и целунах в средата на дланта. Мирисът на масажното масло още беше там.
- Искам пак – предявих претенциите си с усмивка.
|
Писах <свивам рамене>
