|
|
| Тема |
 Умението да манипулираш |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 03.11.08 21:35 |
|
|
|
Наблюдавам как ме манипулира синът ми-абсолютно преднамерено, премерено и категорично.
Той усеща, че бързам и яде бавно, макар да съм убедена, че нервните ми трепети са добре прикрити.
Той се тръшка, че няма да си подреди играчките точно в момента, в който е наложително да го направи веднага, защото чакаме гости-гледам ме нахално и казва-помогни ми да ги подредим, ако не ми помогнеш няма да го направя. Знае много добре, че друг ден ще му кажа-хубаво, докато не подредиш тези, няма да видиш другите, но не и този ден.
Знае кога да се подмаже на баща си за да му купи играчка и даже не се пробва, когато знае, че ще му откажат.
В тази връзка-умението да манипулираме-закърнява ли с годините? Как манипулирате? И не казвайте, че не го правите.
Споделете опит.
Думи, думи и нищо повече
| |
| |
| 
|
|
