|
|
| Тема |
 Сърцето ли? |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 11.10.08 20:02 |
|
|
|
Сърцето като че ли е прекалено краен орган, който придава фаталистичен облик на чуството любов, смъртта се констатира със спирането на ударите на сърцето, но всъщност любовта не е "жизнено важна", малко хора реално умират от любов. (Освен героите на Маркес:)))
Което не пречи да се тръшкаме, драпаме с нокти по стената и роним кървави сълзи, когато Амур ни перне яко със стрелата, но така че да боли.:)). След това някак си обаче се изправяме, и продължаваме напред.
Както беше отбелязал Равик в "Триумфалната арка"-човекът е прекалено издържливо животно. (Може би цитрам неточно, но книгата съм я чела преди поне 15 години, така че ми простете:)
В тази връзка любовта не се ли измерва по затаеното дихание, учестеното дишане, задушаващата сила на емоцията, когато разкопчаваме копчетата на ризата си, усещането, че не ни стига въздух....и след това всичко се нормализира.
Ако сърцето е центърът-физически и емоционален, защо да не извадим любовта от този център и не и намерим по специфично място като белия дроб.
“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.
| |
| |
| 
|
|
