|
не е готварство туй, романтика е.)
Тъй като в частта на двора на село, където баби и прабаби навремето гледаха птици, сега няма нищо, освен някоя успяваща се да се промуши между две третирания с тотален хербицид тревичка, съм решил да си завъдя няколко патици. Комшии има, слава богу, които да ги хранят и поят срещу някоя друга услуга.
Мъча се да се убедя, че не правя някаква собствена реконквиста в името на отишлите си роднини, които биха се радвали на това, или пък заради яйцата( те за мазни, нездравословни и десет пъти по-вкусни от кокошите, незаменимо мезе за по-ненатоварени таниново вина и прочее)...но истината е следната.
На кървавочервените залези, които последните десетилетия са все повече, патицата ...изпраща слънцето. С едно особено, отначало възвисяващо се бързо интонационно : " Пааааааа-па-па-па-па..." а сетне- затихващо "...-па-папапапаа..." често увенчано с финално изпляскване с криле.
Тия наследници на горди прелетни птици и диви прародители, може би по тоя начин изразяват тъгата си, че няма да могат да летят в характерно V-образно синджирче на фона на залязващото оранжевочервенеещо слънце.
Разбирането За Нещата. Разбирането е в комплект: колкото повече смърти е видял човек, с колкото повече хора се е сбогувал завинаги, невярвайки в прераждане и приемайки с напластена тъга факта, че никога вече няма да ги види, защото рано или късно ще иде не "при тях", а в небитието, където няма никой и нищо. И че не са важни философи, измислени светии, светини, богове и символи, а чашата младо или по-старо, отлежало в правилното буре прекрасно вино, 12-часовият изстискващ докрай секс с любим човек или нарязаните на четвъртинки яйца, поръсени с смлени чушки, в съседство с маринованите патешки сърчица, покрити от одеалото на шумящите листа на пред-есенната липа.
И върволицата далечни точки пред слънцето в посока юг.
Гласът на оплаквачката на непреживяния си полет.
|
патица на есенен залез
