|
|
| Тема |
 Моето момиче |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 23.06.08 14:20 |
|
|
|
ми каза днес баща ми-научи се да живееш със загубите.
Това, след като минах през офиса му на обяд, за да споделя.
Не знам дали ми олекна от думите му, малко, може би. Сигурно това исках да чуя, но определено ми е трудно да губя.
А съм изправена пред тотално губеща ситуация (по моя вина-признавам си го) и даже моят комбинативен мозък пищи на червено.
Въпреки всичко седя пред едно сутрешно кафе, и търся начин, всякакви безумни мисли ми се въртят през главата, за да изляза от това положение, а може би всичко е загуба на време, трябва да пия една студена вода и да продължа напред.
Но не мога, просто не мога да го приема.
Боря се до дупка с пълното съзнание, че е загуба на усилия вероятно.
И не е суета, просто не е честно това, което е станало. А не мога да поправя грешката.
Как се живее със загубата? Не загубата на човек, а на онези служебните, личните, ежедневните, малките и големите.
Аз явно не мога.
Не обещавам да пиша редовно, защото нямам време, но с интерес ще следя темата.
Думи, думи и нищо повече
| |
| |
| 
|
|
