|
|
| Тема |
 Ще ми се да ти кажа:) |
|
| Автор |
Пъpпъл (Асол) |
|
| Публикувано | 15.01.08 10:37 |
|
|
|
Но няма да ми кажат, защото било "тайна".
Ей това ме побърква. Тайните:)
Моите, чуждите, събираме, трупаме, мълчим, гледаме вярно, по-приятелски и в един момент се задръстваме отвсякъде, тайните тежат. Гледам нечий "таен" човек на улицата и си мисля-"аз знам за теб, ни ти не знаеш за мен" и отклонявам поглед, за да не ми проличи.
Някои тайни с времето се амортизират, мисля, че може да се извлекат на пясъка и да се оставят на слънце, да съхнат, докато съвсем избелеят. Така, например, дълги години си имах "лична" тайна. Когато я споделих наскоро, се оказа, че тя- приятелката ми, винаги си го е мислела, и моята красива тайна не е никаква тайна. Почуствах се ограбена от една страна и развеселена от друга. Светът не се срина и аз не пропаднах, след като го казах.
Чуждите тайни те приковават, не винаги искам да ги знам, но знам, че след като ми кажат, ще мълча. Докато не дойдат да си я вземат от мен и не я извлекат сами на пясъка. Защото при мен е складирана "ала-Лайла" в папка завинаги.
Едно време, като бяхме на по 15-16, играехме на игра-"предизикателство" или "искреност". Ако избирахме предизикателство-най-често ни пращаха да се целуваме в другата стая.:))) Ако избирахме искреност-казвахме нещо за себе си/някой и трябваше да дадем честен отговор.
Мисля си, никаква "искреност" не бих избрала сега. Вече толкова мисля, преди да кажа нещо, а дали е вярно, дали няма да нараня някой, искам ли да споделя въобще, защото се оказа, че съм забравила да споделям, мълча си.
Преди седмица говорех много за мен и нещата около мен на чаша шампанско. И се почуствах страхотно след това. Но това е изключение.
"Предизвикателство" е за мен явно- т.е. целувка в другата стая.
Добри тайнопазачи ли сте или много ви се иска да кажете на някой, добронамерено, просто да споделите, веднъж......не се брои.
Думи, думи и нищо повечеРедактирано от Пъpпъл на 15.01.08 10:39.
| |
| |
| 
|
|
