|
|
| Тема |
 Непоносимата лекота на |
|
| Автор | П. (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.01.08 15:31 |
|
|
|
това да си без телефон. (Кундера да прощава:))
Забравих си гисиема вкъщи.
След първото чуство на хиперпаника-"Ужас, какво ще правя без телефон", ме обзе нечеовешко спокойствие.
Пиемам по дефолт, че всички срещи, които съм направила за днес ще важат, че всеки, който иска да ме намери-някак си ще окрие и начин, че майка ми няма да се уплаши, че съм умряла, след като не ме е чула 5 пъти и че ще бъда приятно И романтично изненадана от нещо, за което не съм разбрала 2 минути след като се е случило.
А може и някоя тенекия да дрънне след мен, но това са рисковете на безтелефонието.
Проблемът е, че имам натрапчивото усещане, че си чувам гсм-а да звъни около мен, или да вибрира в чантата ми. Клинична телефонна диагноза си е това.
Други,без телефони днес, допускам няма.
| |
| |
| 
|
|
