|
|
| Тема |
 Стават грешки:) |
|
| Автор | Пeтя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.12.07 22:40 |
|
|
|
Тези дни, може би понеже минавам все покрай едно и също място, от където ми се случва да минавам рядко, се присещам за една случка от преди половин година някъде.
Уличката до ЦУМ- покрай Централната баня минавам, влача крак, време имам, слушам си музика, много много даже не се оглеждам. Изведнъж с периферното си зрение виждам как някой се приближава към мен, решавам, че човекът ще ме заобиколи, нещо носи, поглеждам-младеж на около 20 и нещо, с голям, не голям-огромен букет и нещо ми казва. Аз втрещена, вадя слушалките и чувам-Вземете го, моля, заповядайте. Гледам празно, като в анимационните филмчета поглеждам зад гърба си, няяма никой, питам-това да не е шега? Той казва-Просто го вземете! Буквално ми го бута в ръцете, влиза в една кола и заминава. Аз оставам да гледам след него с един неверояттен букет от 19 розови рози, голям, с панделка, определено поръчван с много мерак, определено не за мен, но в мен.
Постоях, постоях и се прибрах, букетът просто изкривяваше центъра на тежестта ми. Вървах и мислех-Боже, това като в клишетата във филмите, вкъщи няма да ми повярват, за кой ли е бил този букет, какво се е случило..и сега при мен, то някак си не е честно...едно такива объркани мисли.
Този букет беше определено ...грешка голяма...занесох го у дома, ваза такава нямам, сложих го в един буркан.
Такива грешки случвали ли са ви се-грешно обаждане по тел., грешен смс, картичка, цветя, мила дума не за вас.....нелогично е такива неща да радват, но на мен ми беше хубаво някак си.
И друго се присетих, малко в страни от темата-бях първи курс студентка в Ст. град, тогава чакахме за Булфоните на един опашки..и едно момче говореше на приятелката си-"Мило, много те обичам, много, много...след два дни се прибирам." Та тези думи са ми останали в главата, самите думи бяха с толкова емоция в тях, без въобще да се притеснява пичът, че стоим цяла опашка зад гърба му. Не съм ...емоционален воайор, но това си ги спомням вече .... доста години.
Грешките може да са красиви..и романтични.
А може би не е нормално такива неща да радват?
| |
| |
| 
|
|
