|
периодично ме обхваща такава пустота, сякаш нещо жизнено важно ми липсва. и никога няма да го имам, то ме прави различна и... а какво можеше да бъде... аз се научих да живея с това, което никога не стана, научих се трудно, дори не си спомням, дори си мисля, че вече не те обичам... много неща си мисля. но вчера те видях, да, вчера беше, а ми се струва цяла вечност оттогава;), липсваш ми... не точно, не, не, не...... но причините да те нямам, причините, поради които никога няма да те имам, теб или някой друг. аз съм стена от лед, този лед ме крепи изправена, но има моменти, в които къс по къс се топя. ще бъде бавно и мъчително топене, на етапи, докато изчезна съвсем. това обещава да е след много време, години. а дотогава, не аз не съжалявам за нищо, аз умея да летя, но напоследък все падам, сама чупя крилата си, искам го, а ме боли. сигурно от страх, мисля си, че знам истината, че познавам реалността, че съм част от т.нар.та "диалектика на нашето съвремие".... мисля си, аз много неща мисля, много глупости мисля, не ги различавам от другото. изкарвам те луд, жесток, дори грозен, най-лошият на света, за да спра да те наричам най-добрия... аз спрях, спрях... на Великден точно през нощта... вчера те видях, не трепнах, просто се замислих... ти си готин пич, афтър ол, много готин си и никога вече няма... аз вече не страдам, аз те преживях, обаче от време на време горя... горя, а ледът се топи, аз се топя и изчезвам, защото ледът не е стена, любов моя, ледът - това съм аз. сложи си тъмните очила, тук, в дира, те значат "гот ми е", а и толкова ще ти отиват, слънцето не винаги е там, където го търсим, на небето... а аз къде съм? искам да намеря себе си, искам да открия себе си преди да изчезна съвсем. хахаха, из-чезна но не по теб, а по себе си чезна, по всичко, за всички, светът е така страшен, всеки носи своята болка... а наранява другите. пиша нещо, на което и сама бих се подигравала. ако го напиша на друго място има опасност... ъмбрела значи и защита, подкрепа... не само чадър - защита като къщурката на костенурка:)
обичаш ли? обичан си... не знаеш)(... обичаш ли, това е което си искал, ти да обичаш, това е, не можах да ти го дам и ми беше толкова мъчно за това, че... полудях, цялата си любов и обич насочих ги към теб, всичките, цялата, изцяло... и наранявах другите. но преди това те ме бяха наранили, дотолкова, че ме превърнаха в лед, мен, да не повярваш - чуплив и студен, топящ се в собствените си сълзи. затова спрях да плача, защото щеше да е самоубийство, а аз не съм такава. а каква съм, ти знаеш ли каква съм? Господи, ако ти поне знаеше, та да ми кажеш, някой да ми каже КОЯ СЪМ, коя съм аз, каква съм, Господи! тази или другата, или и двете, та те се убиват взаимно, изключват се, изгубих нещо много отдавна, такава ми е била съдбата, и сега съм нищо, липсва ми, можех да те обичам, но не, така май излиза, че те спасих от себе си, не е било писано, защото не това ти трябва, но кое е то, какво, коя, кога? всичко мога, а всъщност нищо не мога. този клуб не е за мен, да пиша тук... просто никой не е, защото мен ме няма, аз съм една грешка, невъзможна, невъзможна, невъзможно е
редакция: и все пак приятелството е по-стабилно от любовта и за мен сега ти си истински приятел, когото мога да обичам без да страдам от това:)Редактирано от umbrella на 09.06.07 02:23.
|
искам да обичам
