|
Няколко часа, по-точно два, защото третият влезе, уви, във времевото измерение… Но два часа в собствения свят на очите… цял свят, съвършено отделен от световете населяващи дните.
С колко човека в живота си можете да прекарате два часа по време на вечеря, гледайки се непрестанно в очите… в центъра на цялото си същество, в кръгчето, от което извира душата. И там да е широко, отворено, да няма мъгла и облаци и да не мислите в този момент, че той е женен, даже сигурно щастливо, че някъде в света има хора, които споделят дните му, той да не знае нищо за вас, да не подозира как преминава животът ви, нито как мислите в себе си, нито колко много невидими неща виждате, нито колко много невидими неща виждате в момента от него самия, да има само очи… само очи и взаимно разтваряне, което не нарушава нищо от реалността…
След няколко дни ще се опитате да си спомните лицето му… На следващия ден ще се опитате да си спомните лицето му…
Само очи.
Глас, част от усмивката, няколко черти от челото и начина по който носи синьо и си връзва косата… После и това се размива в спомена за усещането за пълна споделеност в света на срещналите се очи…
И тук вече се е заселила Любовта!
В дълбокия езерен покой на слетите погледи… Да, тук се е заселила Любовта!
Искри. Сияе. Направо е ослепителна. Гледате го така хипнотизирано, както се гледат звездите в топлотата на лятното небе, както гледате детето си да спи, както може само да се види целия всемир в капка вода…
На следващия ден можете да кажете: “И аз бях там.” – любимото му напоследък успокоение ако нещо не е наред – той не обвинява никого за нещо, в което е участвал…
Защото той все пак я има тази своя жена и синът му дори влиза за малко в разговорите, така, че не предизвиква никаква болка, напротив това дете се вплита чудесно в потока на Любовта, както и всичко неизречено и неизразимо…
Той владее нежността. Не, той е нежността… Не знам как го прави… Просто се получава. От очите тече нежност…
Не знаех, че мога да се влюбя така – две прегръдки, и изобилна вечеря, от която не можах да хапна и малка част дори, толкова похабени вкусни неща, стомахът ми предателски се сви от вълнението на нежните обноски…
Не си спомням досега да съм срещала мъж, с когото от първия поглед очите да се срещнат и да останат заедно спокойно и леко в едно. Толкова малко хора изобщо успяват да ме гледат в очите без да полагат усилия… А тук се срещнаха… Хайде, не от първия поглед, но от първия разговор, и даже се очудих… Срещнах и разпознах близък… И после, колко може да се разбере тогава, когато се случва това, разбирането идва впоследствие, халосва те като порой на сърцето – тогава разбираш… Минава време, после уговорения телефонен разговор и уговорената и с други хора вечеря, на която другите не могат да да дойдат, така желаната вечеря се случва точно както в затаените мисли…
Това е Любовта понякога – заселва се в двучасова вечеря. И ти след това изливаш това с дни на света наоколо…
Защо? Не ме интересува. Докога? Не ме интересува. Има ли бъдеще? Не, няма.Не ме интересува.
Достатъчно ми е. Толкова ме изпълва. Да бъде така както е! Да бъде благословена срещата! Да бъде Радостна Любовта! Да бъде любим и любящ! Благодаря му за двата часа…
|
Една вечеря.