|
|
| Тема |
 Сън... |
|
| Автор |
galiusha (истинска) |
|
| Публикувано | 24.08.04 07:26 |
|
|
|
Вървим по морския бряг хванати за ръце...Тази малка лудетина ме пуска и започва да тича...Гони вълните и вятъра...Аз гоня нея, но...така, че да не мога да я хвана...После тя започва да ме гони, тичам достатъчно бавно, за да бъда хваната. После я вдигам във въздуха и двете се завъртаме, докато не ми се завие свят... Сядаме на пясъка и се заливаме от смях. Тя се смее толкова хубаво....После ме прегръща с мъничките си ръчички, допира бузката си до моята - толкова е нежна и топла, целува ме и казвва, че ме обича. А аз и казвам, че я обичам повече...този спор продължава безкрайно...Прегръщам я толкова силно, че...ще я задуша с обичта си...
Спомням си, първият път, когато я заведох на цирк....прибирайки се, тя изтича у дома с думите: Това ми е най-щастливия ден в живота...
Събудих се...още чуствах топлината и...беше ми леко на душата, но...само за миг. Точно толкова беше нужно, болката да се стовари върху гърдите ми, да стисне гърлото ми...........Не можех да понеса мисълта, че никога вече няма да чуя този смях...да осъзная, че...нея вече я няма, че вече шест години ...
Казват болката намалява с времето....не мисля...
| |
| |
| 
|
|
