|
Тема |
Правят ли секс |
|
Автор |
Лилит (тъмноока) |
|
Публикувано | 01.03.04 13:19 |
|
|
романтиците?
Не се заяждам - съвсем искрено е любопитството ми.
Искам да разбера има ли според вас конфронтация между еротиката и романтиката или е само в моята глава? А и да чуя мнението на романтици.
Знам, че е възможно моята представа за романтика да е ограничена, непълна или просто погрешна. Ако е така, значи тъкмо сега е моят шанс да се ограмотя и обогатя. Но за мен това са две съвършено различни неща, нямащи много допирни точки.
Ето, чета тук - красиви неща пишете. Даже много красиви. Много поезия има във вашия клуб - лунна светлина, сълзи и въздишки. Но цялата тази картина ми напомня на романтичните филми, в които героите се държат за ръце, гледат се томително в очите и най-много да се целунат. Без език, разбира се. Камерата ги хваща някъде до раменете, така че той, дори да плъзне похотлива длан по гърдите й, това остава далеч от жадните ни очи. Сигурно ще се съгласите с мен, че в тези романтични картини – ако са достатъчно романтични - еротиката някак липсва. И не само че липсва, но би стояла някак неприлично. Или поне не романтично.
Ще конкретизирам. Представете си примерно горната сцена с двамата влюбени, които се целуват (без език) на лунна светлина. Тя въздиша и притворила очи обляга главица на рамото му. На пейката до тях лежи яркочервена роза - романтичен символ на любовта. А сега си представете – на фона на тази разтапяща сцена – как неговият пъргав като змия език се плъзва по шията й и леко захапва ухото й (всичкото това камерата го дава в близък план). Едната му ръка погалва гърдата й, играе си с втвърденото й зърно, а другата се спуска надолу по гърба. После по задника й. Удоволствието я пронизва, оставяйки мокро петно на бикините й. Тя разтваря крака, той повдига полата й… После рязко дръпва настрани бикините, ръката му се плъзва между краката й … Тя трепери и стене, той диша тежко…
Ок, спирам, няма да прекалявам.
Просто ми кажете има ли романтика в подобна сцена?
И как се съчетават тези неща - съчетават ли се изобщо? Може ли чистата еротика – без някакви изгарящи чувства – да бъде романтична? Кое я прави такава? Наличието или липсата на любов? Или на драматизъм?
Простете, ако задавам неуместни въпроси. Изглежда романтиката не е сред силните ми страни просто…
Нищо лично.
|
| |
|
|
|