|
|
| Тема |
 Искаше да ме довършиш..... |
|
| Автор | Koralain_ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.02.04 09:09 |
|
|
|
Съдено ми е да се усмихвам когато извръщаш глава и да слагам маска , щом се обърнеш.......
след бурята се разболях. кАзваха че ще умра, че съм умряла, и за това се оттддох на сънища.
Мама се приближи до ръба на леглото, но беше в саван и аз избягах от нея....
Ти избяга от мен.....искаше да ме довършиш...
Превърна се в ястреб и отлетя на далеч, високо в небето, над мястото, където стоях, докато не се превърна в тоица на фона на Слънцето...
Ала аз се превърнах в големия дъб, където ти кацаше, за да отпочинат крилете ти.Прегръщам те с клоните си под променливата Луна....
Но ти я видя през листата ми. Сви се и се превърна в отвратителна змия, която плюе отрова...
Пак не се уплаших. Приех образа на птица, която запя толкожа хубажо че ти надигна глава и се залюля в такт....
Ала в танца се измъкна от лъскавата си кожа и я захвърли....
погледнах нагоре. Сега точно на върха на висока планина, ти беше голям дворец, дворец със стотици прозорци, на всеки прозорец се подаваше ръка на ловец, всяка ръка държеше лък, във всеки лък трепереше стрела готова да ме прониже ако те открия....
Но аз се превърнах в ярък фенер на най-високата кула на двореца за да осветявам пътя ти към дома през жестоките планини...
И те видях да идваш в светлината, видях очертанията ти точко когато ти беше застанал пред вратата..а аз бях в сянка...заслепена...
Тогава се събудих и силуета до мен изшътка:
ш-ш-шт само едно облаче пред слънцето...
клон под вятъра...
птица на перваза...
ш-ш-ш-шт миличка
| |
| |
| 
|
|
