|
|
| Тема |
 Предновогодишен поздрав за най-милото клубче! |
|
| Автор |
Илиянa () |
|
| Публикувано | 31.12.03 14:08 |
|
|
|
Малкото камъче
Нашата семейна каруца
бавно изкачва баира.
Аз - кога понакуцвам,
ала леко подтичвам подире й.
Ти си отпред - крачиш смело
и върхът ти се вижда по-близко -
с тази увереност - (тя пък от де се е взела?!),
сякаш всичко край теб е измислица.
...
Храсти и камъни
ни оглеждат студено:
"Тез двама странника
накъде са поели?!"
- Ние - двама изгнанника -
през любов оцелели.
....
Пътят е славен.
Отминаваме бурени
с мъдро призвание:
да прескачаме трудности;
Ти - гордо изправен,
аз - с вярност съпружеска.
...
А каручката крета -
жалка играчка на вятъра -
като вещ непотребна взета
в заем от верни приятели.
...
И ако дребно камъче,
внезапно на пътя изникне,
ще се кътурне отчаяно
и тежко в прахта ще се срине.
...
Ти дори няма да видиш
тази бедна нещастница.
Гледаш напред и си свириш -
няма за тебе препядствия.
Аз, понакуцвайки,
ще се затичам край нея,
с приготвеното за случая
трайно женско търпение.
Нито за помощ ще викам,
нито ще плача,
и без капка униние
участта си ще влача.
- Тази участ - и тъжна, и смешна -
на поколения баби и внуци:
от мечти и надежди, от грешки
да реставрират каруци.
...
Нашата семейна каруца
бавно изкачва баира.
...
Желая на всички ви светли новогодишни мигове! И много наздравици!
Обещавайте се, но не обещавайте.
| |
| |
| 
|
|
