|
Преди години ми попадна от изрезка от вестник; сетих се за това, докато четях темата "Романтика,глупости!"...жалко ми стана...така може би говори човек,който или още не е докоснат от оня вълшебен порив,който облагородява погледа, мислите, целите.....или...е ранен...
ето какво са писали древните:
**********
За любовта имам това да кажа: Тя е пчелата, тя е и
цветето. Те дават и получават нектара, който се превръща в
мед. Горко на този, които раздели даващия от получаващия.
Горко на този, които замени пчелата или цветеца – върху
главата му ще се изсипят нещастията на света, а нектарът
ще се превърне в злъч.
Ако мъж се приближи и ти каже: “Аз никога не съм
обичал”, то отвърни лицето си от него, три пъти се изкъпи,
преди да срещнеш жената, която обичаш – да не би дъхът ти
да я замърси.
Ако ли пък жена ти рече: “Аз никога не съм обичала” –
пази се от нея. Защото тези, които никога не са обичали,
са като чудовища, които криейки се от слънцето,
позволяват на животинските нокти да израстнат там, където
би трябвало да са очите им.
Ако един мъж мръсен и дрипав дойде до теб и ти
каже: “Аз твърде много обичах” – измий нозете му, постели
дрехата си пред него и се стопли от мисълта за неговото
удобство.
И нещо друго ще ти кажа, то е отговор нa онези,
които говорят: “Аз съм обичал само веднъж и не мога
отново.”
Едно сърце ще се изпълни с любов, когато неговото
време дойде, така както цветецът, свит през утрото, се отваря
и изпълва с нектар през деня. Така както пчелата отдава
нектара си, който носи, ще се появи и медът на любовта. И
това трябва да стане, иначе
нектарът ще се превърне в злъч, а пчелата – в паяк.
Аз казах.
**********
No snowflake ever falls in the wrong place
|
Фрагмент от древен индуски надпис
