много хубави неща про4етох по темата..много верни
много изящно казани
"красиво е"..(за което ми се иска да кажа едно тихо "благодаря" на авторите им...на вси4ки които мислят така )

някой някъде ..не помня къде (из тези клубове ) беше написал 4е да оби4аш зна4и да пораснеш
и аз съм съгласна.. .

за мен :
макар да зная 4е е тривиално ..на пръв поглед (!!) -> все пак ще го кажа
“любовта е магия” ...
усещам го така сякаш “нещо“ ме повли4а ..упоява ..завладява съзнанието и …
лека по лека -> ме пренася във един Нов и Реално - 4ужд , страшен дори....понякога враждебен и непристъпен Свят , който аз нари4ам -> "Света на друг"-ия ... един скрит вътрешен Негов си свят..който оба4е ме привли4а до лудост

не зная кога то4но се появява усещането (в мен) за взаимност..за близост – една детска доброта която не мога да опиша с думи сега , но…усещам се постепенно -> как имам нужда…все по непреодолимо желание да остана там(в новия свят) завинаги ..да свия на вързоп4е и да скрия своя свят и своите желания -> и да премина изцяло “там”- където “живее“ той ..(или тя)
и да остана безкрайно ....
докато не го избродя от край до край този свят -> докато не си изживея вси4ките приклю4ения ..фантазии , докато не го обикна както моя съм оби4ала..може би, и съм познавала..пак може би
и после да разкрия "вързоп4ето със желанията" и да слея двата свята за миг...
миг ..който ще продължава . естествено..дотогава докогато не ми посо4ат Изхода -> за на вън..разбирайте Външния ..тоест Реалния свят

и този момент (аз - с лице към изхода) като 4е ли е онзи във в който трябва да порастна за да се разделя с поредната илюзия за винаги ( децата го правят когато порастват ..нали -> забравят за принцовете..за феите ..за дядо коледа ..ха ха )

нещо такова

а ина4е…“наглед” любовта..проти4а като низ от пълни безумия и истински екстаз ..

на4алото е много ..много трудно -> все едно у4а 4ужд език ..поне при мен е така
в на4алото пла4а като малко дете и искам да угодя на своя каприз ..на момента да имам - до край - възможността всяка емоция да по4увствам - до върха на пръстите си ;

после ...май когато магията запо4ва да действа ..мда- с пълна сила -> страдам за неговото внимание , страдам за него , търся го мислено. С поглед..и с думи..по всякакъв на4ин го търся -> навсякъде
и ме боли и си мъл4а .или избухвам ..като виждам страх….а най лошо- безизразност..и неразбиране в о4ите му
после свиквам да тъжа с него - да се смея с него ..да живея с него ..да говоря с него ..да го УСЕЩАМ ..всяка секунда..моля се с глас,а най 4есто на ум - да го прави и той ..у4а го - плахо
това е момента в който ,мисля, ве4е съм разтворила вързоп4ето със желанията ..и безстрашно я карам на пред
безстрашно но не безпогрешно…

по дяволите

и така до като с времето..или някоя сутрин -> не усетя 4е илюзията си отлита бавно и моя/неговия свят се отделя бавно пак....бавно но непрекъснато – ден и нощ
и приклю4енията свършват, и нежността ми не е нужна ве4е ,и моята дума не се търси в трудни моменти... и нашите желания ве4е не са наши ..а пак са мои и твои...и само мои и твои ..и няма наши СПОНТАННИ желания..няма наш език – има моя и твоя на4ин на изразяване ..
и те (тези на4ини) обикновено – се оказват изведнъж..безкрайно разли4ни..и толкова възвишени – 4е кой ли би разбрал …

не правим пакости заедно – не търсим грешки и истини заедно , не градим заедно ..и така на татък

всъщност - образно казано – емоцията ..илюзията умира тогава , когато срещна висока кула или дълга стена в неговия свят...
и когато остана сама там пред тази стена или кула...и седя унила и/или яростна с дни..седмици.. и не мога да премина на другата страна..или да продължа на пред-а Него го няма – съзнателно

тогава предпо4итам да отворя вратата и да изляза за мъни4ко..да тръгна бавно – и ако няма кой да ми каже “спри се, мило дете “… постепенно ускорявам стъпки и в един момент -> из4езвам тихо във стария ..познатия – моя си свят , където мога да се отпусна и да направя равносметка за себе си – само , да пла4а ..както децата , и да надживея поредната си грешка – тоест да я разбера и да приема 4е съм я направила някога..но това не е краят ..
не мога да се боря с вятърни мелници..не съм май толкова силно..звер4е ;-)

**душа**

Редактирано от genie на 03.06.03 00:42.