|
|
| Тема |
 (не)обичам |
|
| Автор |
Бялo цвeтe (непозната) |
|
| Публикувано | 10.07.02 13:36 |
|
|
|
Не обичам никого вече,
студено е мойто сърце,
уморено стените да топли,
то угасна- почивка си взе.
Сега ми е някакси тихо,
странно спокойно и пусто...
Сега просто си почивам,
уморена завръщам се вкъщи.
Но вкъщи е също студено,
безразлични очи лъхат студ,
може би сива е нашата къща,
може би няма във нея уют?
И няма къде да отида,
и няма при кой,
затова се разхождам
и в себе си търся...
покой.
Минавам през приказни гледки,
докосвам лъчите с ръце,
радва ме всяко мъничко цвете,
радва ме всяко дете.
Закачат се с мене
листенца и клонки,
тревите посрещат мойте нозе,
тук всяко нещо говори,
дори далечното, синьо небе.
И чувствам как се разтапям,
как се сливам с това небесно море,
и ставам нищо и всичко,
ставам земя и небе.
И съм камък и птица,
и искам да имам криле!
Ставам от всичко частица
и във всичко оставям
частица от мен.
И ето- отново обичам,
забравила, че светът е студен...
Или е бил винаги топъл?
Или всъщност...
светът е във мен!
| |
| |
| 
|
|
