|
|
| Тема |
 Знаете ли какво реших... |
|
| Автор |
yф () |
|
| Публикувано | 13.02.02 20:36 |
|
|
|
Значи:
1. Утре, на т. нар. празник, да се държа кретенски.
2. Пак на същия ден да не позволя на нито един пън, срещнат случайно, случайно разминат или какъвто и да било, да се прави на олигофрен в мое присъствие.
3. В това число включвам ухилени до неузнаваемост олигофрени, вдетинени или възторгнати от това, че имало било повод да купуват китки от циганки, по квито и да било площади, а също така и от квито и да било с вид на самото нещастие бабички или дядовци. Демек китки? Аре, дръж се прилично!
Четвърто. Ако някой си пальо ми се обади случайно да ме чуе на тоя ден, учтиво ще го напсувам. Вариант едно - Виж, не ми е до теб, благодаря. Вариант две - Абе, ти нямаш ли си друга работа. Ами майка? И вариант последен - Виж, кво току-що бях на лекар и той ми каза, че боледувам от всички болести накуп, а освен това съм остро заразна по въздушно телефонен път.
5. Ако прочета или чуя собственоушно некой си да плямпа стихове на мен или на седящата възторгната патка на съседната маса, ще стана и ще му зашия един.
И накрая си мисля за цялата глупост на този празник - католически Св. Вальо и нашия там, който обаче не е никакъв църковен Зарезан, да мина през просото. Тоест с пиене на бира.
Това не е гняв. А самата абсурдност на всевъзможните изкълчености във всички посоки. Това е.
| |
| |
| 
|
|
