Ще опитам на кратко. Историята е всъщност Неговата история, обяснението на чувствата, когато си се разминал с някого в живота си, но е близка по чувственост до това, което Биляна разказва.
Когато срещнеш любовта фатално късно, фатално в рамките на този живот, чувството което те обзема е същото, както когато минавайки покрай витрината на антикварен магазин виждаш нещо твое, старо, до болка познато, близко, нещо което е наречено на теб- красиво, нежно, носещо твоя дух и сила. това е твоята вещ, ти си я забравил, всъщност до този момент не си си спомнял за нея, не зи знаел за нея, не ти е липсвала и сега, изведнъж я виждаш зад прашното стъкло. С табелка "продадено". Твоята любов, твоята скъпоценност, ти си я имал, но ти е била отнета при това без да разбереш. Сега тя е чужда, на някой който има правата върху нея. Единственото, което ти остава е да залепиш нос на прашното стъкло и да я гледаш през сълзи. понякога можеш да я докоснеш, да я подържиш за малко, но трябва да я оставиш пак там.
Това е чувството на вечна загуба, на непоносимо тежка загуба. Единственото, което можеш да сториш е да я следваш където и да отиде и да си обещаеш , че нкога повече няма да я забравиш.
Та такава тъжна история...
Моята история. Твоята история. Всъщност и на Биляна, и на...