|
Тема |
Re: Страхът да кажеш... [re: palatka] |
|
Автор |
Noaa (фармацка) |
|
Публикувано | 15.01.08 13:33 |
|
|
Не, не ме е наранил.Никога не би могъл. Просто нещата не са такива каквито искаме да са понякога.
Това лято бях сама на морето - гледах залеза, изрева на луната и си спомнях за него. Знам че той е някъде там...далече от мен, но същото слънце изгрява за него, същата тази луна наднича вечер в стаята му, дори вятъра който играе с косата ми може би е докосвал лицето му.....
Понякога се питам, дали във всеки следващ не търся именно него...Превъзмогнала ли съм го? Той харесваше всичките ми простотии, дори се смееше...така истински както никой не го е правил.
|
| |
|
|
|