Аз обичам да повтарям концерти.
- Двата концерта на Agnostic Front няма как да ги забравя - душевен оргазъм и ужасно мъчение за тялото. Рядко слушам Агностик, обаче.
- Трите концерта на Napalm Death? Уххх, котьооооо - искам още, мамка му! Гледах ги в почти всеки възможен формат - на открито, в зала, в клуб - всеки път бяха различни и еднакво зареждащи.
- Двата (засега) концерта на New Model Army - хъх - тук няма какво да говоря. За някои оргазмът е не само душевен, както се оказа.
- четирите (или петте - забравих вече - старост) концерта на Soulfly - няма да ги изпусна и занапред, предполагам, въпреки че честно си признавам - не съм слушал албум на групата повече от един път. Винаги ме вкарват в погото. Винаги! А ненавиждам метълско пого, щото мятълити изобщо си нямат понятие какво е пого.
Имам и други повторения, но стана дълго. За повторения на БГ банди пък, изобщо няма да говоря...
На Paradise Lost отидох с голяма кошница на предния концерт, но си тръгнах много разочарован. Не толкова заради звука, нито заради забавянето. Просто не получих това, което очаквах. Дори и любимите ми песни ми звучаха куцо.
Да, хубаво е, дори препоръчително, да са различни на живо, но не бяха с онова, моето усещане за тях, а ново не получих никакво...
Причината да не отида на този Paradise бяха отзивите от скорошен концерт в Лондон, които никак не бяха ласкави, както и организатора (тва със Samael изобщо не го разбрах, не че ми е тумнало за тях).
Ac/Dc са ми дърти любимци и по каксет и по без него. Първата група, на която съм куфял пред огледалото - хехе - толкова отдавна беше. Има три кавърбанди на всички земни кълбета, както знае Женята - Ramones, Ac/Dc, Motorhead.
Другите са ментета.
Next One Is Real
|