Снищи, снощи обаче се разбих - Дрийм Тиътър просто ми отнесоха главата. Няма такава група, беше невероятно. Знаех си аз, че ще е нещо подобно, но съвсем друго е да го видиш и чуеш с ушите си. И то - за втори път. Просто ги слушах и се чудех как може така да се свири и пее, сякаш не може по друг по-добър начин. Не концерт, а музикален спектакъл! Знам, че е тъпо да го пиша, но там, на стадиона, просто човек стои и слуша със зяпнала уста (не "стои" на едно място през повечето време, но както и да е ). Това беше моята група, това беше моята вечер.
Тц, тц, ако не знаех за коя група говориш, може би щях да се опитам да изслушам някой албум, засега, обаче, въпреки сонатения ентусиазъм здравият (рок) разум в мен надделява!
После - легендите Скорпиънс - имам чувството, че страшно много хора бяха дошли само заради тях - през този ден имаше два до три пъти повече хора, отколкото през останалите два. Какво да кажа за скорпиините иначе - просто класика в жанра. И на тях не съм им типичен фен, знам им няколко от най-популярните парчета, но наистина направиха концерта така, че да си струва да се разходиш. Даже пях Wind of change!!
Хм, много постни впечатления за тези "скорпиони", те вярно, че не са специалисти по сонатите, а по баладите... Между другото, знаеш ли, че нашият любим Cruiser си пада по "гащоотлепващи балади", ето какво е и определението:
Истинската балада требе да те люшка от патос и драма - кога са се разделили, по чия вина са се разделили, ще се събират ли пак, кой кого ще съди, кой кого не може да прости, да съдържа поне един брой бръсната глава на Шинейд О Конър, която да гледа отблизо с голямо око, ама голямо ти казвам. Те тогава може да развинти таз балада поне една гайка от иначе добре завинтените ми гащи ...
Мислиш ли, че баладите на скорпионите се вписват добре в това определение? А театралите имат ли балади..., но всъщност те ако театралите имат балади по-скоро ще са гащозатегващи
The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two
|