|
Най-накрая!
Мъглата се разсея, възелът се разплете, тайната се разбули, истината цъфна!
Досиетата бяха разсекретени! Хоп, грешка! Това беше една друга сага!
Гери Муур е жив. И в добро здраве!
Дойде, видя, счупи 3 хиляди тикви и си замина. И това съвсем не се случи в Силистра, Пазарджик /стоте декара поляна/ или Каспичан. Свири си човекът, точно където трябваше - в Зала 1. И Боже мой, как свири, гяволът му с гявол!
След края на концерта ми се виеше свят. Съвсем сериозно. Клатушках се като моряк на суша, излизайки от залата. И съвсем не заради голямото количество обогатена с уран кока-кола, която предвидливо си вкарах в залата и с баце Озя изжулихме безжалостно още на подгрявката...., а заради това, че великанът ми събираше очите, разбъркваше мозъка и обезчестяваше ушите ми със всеки изсвирен тон на трите красиви Гибсъна и двата зашеметяващи Фендера, които смени по време на шоуто си.
И на всичкото отгоре, това се случи под носа ми! Бях на място, от което само трябваше да се протегна и можех да пипна на Гери Муур черните мокасинки. А той съвсем не се оказа от музикантите, които се държат на дистанция от публиката. През 5-10 минути заставаше на ръба на сцената, в непосредствена близост до хората...и свиреше като че ли "на уше" на първите редици ококорени фенове. Които му отдаваха заслужените аплаузи във всеки един удобен момент, защото великият китарист се раздаваше безрезервно във всяка една секунда от изпълненията си. От самото начало Гери започна да разхвърля пот във всички посоки, а енергията, в която давеше изпълненията си, ни заливаше тласък след тласък.
Гледал съм наживо много велики китаристи, виртуози от всякакъв тип, жанр и стил. С ръка на сърцето мога да кажа, че Гери не отстъпва на никой от най-големите виртуози в света. А знаем, блусът принципно не е поприще за виртуози. Но Гери Муур умело съчетава фийлинга, сърцатостта и слоухендщината, характерни за свиренето на блус, с изумителен технически майсторлък, от който ченето ти увисва във всеки един момент, в който бъде демонстриран.
Направи ми впечатление, че и с пеенето си се справя отлично. Не му е в това силата, но гласът му, поне според мен, не е мръднал от славните години. В една-единствена песен не се чуваше отчетливо /кавъра на Чък Бери/, но това беше по-скоро някакво техническо недоразумение - прекалено много бяха усилили китарата, защото самото парче предполагаше да е много шумно и бързо. Всичко останало си го изпя страхотно, но пак повтарям - ако зависеше от мен, този великан трябва само да си свири. Той достатъчно добре умее да се изразява с китарата, не му е нужно друго. Може би и затова съм фен повече на нещата му с Фил и Тин Лизи. Защото Фил, лека му пръст, пееше, та се късаше. И като заговорихме за Тин Лизи, наистина, кулминацията си беше изпълнениято на двата варианта на "Don't Believe A Word", слети един в друг!
Направи ми силно впечатление това, как групата зад легендарния китарист взе минимално участие в концерта. Цялата свирня бе единствено и само Гери Муур-ориентирана, което ми се стори странно, дори и за подобен формат пърформънс - концерт на именит солов артист. Никакви дръм сола, никакви излишни представяния и разтакавания. Освен една 5-секундна заигравка между Гери и клавириста, групата отзад беше абсолютно невидима. Чиста проба фон.
Озвучаването беше повече от прилично. Естествено, най-голямо впечатление правеше китарата, която изпъкваше над всичко с кристален и мега отчетлив звук. И когато тя влезеше в действие, а това беше през цялото време, всичко останало просто губеше форма и значение.
Държа да отдам заслуженото на прекрасните български блусари "Little Big Band", които подгряха обстановката по повече от великолепен начин, като изпраскаха страховити и обогатени с уран кавъри на Стиви Рей Воун и Джими Хендрикс. Страхотни са тези пловдивчани /ако не се лъжа, че бяха от Пловдив/. Гледал съм ги и преди, няма да преувелича, ако кажа че са една от най-яките и най-професионалните български блус банди, съществували някога.
Стаховито събитие! В ушите ми още кънти къдрав китарен вой, а душата ми е пълна с блуус!
...................................................................................
Gary Moore
София
НДК, Зала 1
08.09.2007
1. Oh Pretty Woman
2. Hard Times
3. Trouble At Home
4. Since I Met You Baby
5. Have You Heard
6. Eyesight To The Blind
7. Thirty Days
8. All Your Love
9. I Had A Dream
10. Too Tired
11. Don't Believe A Word
12. Still Got The Blues
13. Walking By Myself
Encore 1:
14. The Blues Is Alright
Encore 2:
15. Intro/Parisienne Walkways
--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...Редактирано от VlOLATOR на 22.09.07 13:54.
|
Gary Moore в Зала 1 на НДК - 08.09.2007 г.
(anathematized)