|
Тема |
... [re: vogelfrei] |
|
Автор |
VlOLATOR (anathematized) |
|
Публикувано | 20.06.07 17:35 |
|
|
А в средата на 1944 г., Халипи "Гарибалди"-то и Ханойчо "Гевара"-та, вдъхновени от краткото си пребиваване в челопечките гори, отдадени на партизанското поприще, създават ъндърграунд дуета Саблебуб осел.
Една вечер, след поредния успешен удар срещу челопечката мандра, странно защо наречена "От авангардния ни кашкавал, кой партизанин още не е ял!?", наплюскалите се като биволица с люцерна Халипи и Ханойчо изпаднали в амок, хванали китарите със струни от конски косми и композирали първия и единствен албум на Саблебуб осел.
Кръстили го "Ефрейтор Чушков зад тромпет издува вени, в оркестъра на челопечките ергени". Голям хит сред бойните им другари станала втората песен от него, кръстена "С малко помощ от руските ребята, в кърпа ни е вързан на 9-ти преврата".
За съжаление обаче, цялата шумкарска дружина на Халипи и Ханойчо /и брат му Сайгончо беше там, уви/ бе избита до крак от въоръжен до зъби немски патрул. Това се случи при опит за обир на влакова композиция, превозваща кашкавал и козе сирене за тила на швабите.
Но все пак това остана първият прогресив-рок албум. Окъпан в мляко и кръв.
Десетина години преди Софт Машийн, Дъ Найс, разни там Новобранки и Бийтълси-Мийтълси.
И без значение, че това беше пазено в дълбока тайна до ден днешен /бяхме посветени само аз, бай Киря и Фрипчо/, предлагам да обявим песните в него за десетте най-велики парчета за всички времена. Ето, Гео даде пример, защо точно е необходимо това.
--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...
|
| |
|
|
|