"Какво означава умряла музика? "
Умряла музика, според мен, е тази, която не търпи качествено развитие.
Такава, която не се променя в дългосрочен план.
Която не се видоизменя съществено. При която отношението на консумиращите я, е повече механично и първично, отколкото ангажирано и обосновано. Която не може да съществува когато токът е спрял!
Като пример за мъртва музика, по моите критерии и с оглед на вече казаното, мога да дам електронната.
Тук нямам предвид музиката, изсвирена на електронни инструменти или използваните машинарии за украсяващи ефекти в някой рок стилове. Имам предвид онези DJ-ски недоразумения, които хората наричат техно, транс, мранс, минимал, дръм енд бейс и прочие несъществени механични шумове, смесвания на ритмики и пиу - пиу-та.
Вярно е, че доста хора се плужат по тези стилове, но това са хора без /или с не достатъчно силно/ отношение към музиката, за да ги вземаме предвид по тази тема, както е зададена.
За рапа /т.нар. хип-хоп/ даже е излишно да споменавам, защото той е по-долу и от гореспоменатото.
Музиката, в смисъл на поредица от звуци, вплетени в мелодия, които се извличат от музикален инструмент, ще живее докато съществува човечеството. Тоест - вечно, според нашите смехотворни и незначителни представи за вечност.
Връзката човек - инструмент, независимо под каква форма, e най-същественото нещо в музиката.
От всичките съвременни стилове, РОКЪТ е взел за основа на съществуването си именно тази връзка и я е припознал като единствената неотменима. Затуй той се развива и пълни зали и стадиони вече повече от 50 - 60 години. Затуй и е единственият стил, който в някой свои течения допусна носталгията по класиката да се превъне в основен подход /сериозно отношение към композирането и интерпретирането на музика/.
Тоест - между класиката и рока връзката я има. Допустима е и е привлекателна за мнозина.
Защо не кажем дори, че рокът в един момент от развитието си припозна същността и принципите на класическата музика, вследствие на което се превърна в един вид някакво естествено нейно продължение, заедно с джаза. Вярно, не в пълна степен и твърде осъвременено, но все пак - някакво продължение.
Рокът диша с човечеството и е комплексен колкото самия човек.
Оле!
-------------------------------------------------
...и върху теб тека!Редактирано от VlOLATOR на 06.12.06 12:05.
|