|
|
| Тема |
 Re: ... [re: VlOLATOR] |
|
| Автор |
Cruiser (ramone) |
|
| Публикувано | 25.09.06 08:56 |
|
|
|
сакън бре, да си рамоун е доста резистентна форма срещу помъдряването Bridge Over Troubled Water трудно ме просълзява, сори за което :) Има нещо по учебникарски помпозно в конструкцията на бридж-а, нещо подобно на The Long and Winding Road на Пол Маккартни, иначе песента сама по себе си е доста приятна. Пурите и мен ме давят, но за бога как басово и шармантно горят - дълбоко в центъра и блусово по периферията, с плътността на разказ на Джони Кеш, пардон ... изпаднах в лирическая, още не съм си взел кофеина. Всъщност, последните пет албума от серията American Recordings на Кеш от 90те и '00 са абсолютна есенция, единственият им недостатък е, че може би са прекалено стряскащи с плътността си и сянката на наближаващата смърт, но пък дават ритник на цяло ново направление - дарк кънтри. Аз, все пак, най си обичам ранния Кеш, от периода му за Sun Records - гаменория, влакове-беглеци, престъпници с размекнати сърца, лоши лейдита от Каньона ... Светът на Джони Кеш е млад, китарата му е Федерален експрес, полковник Сам Филипс кима одобрително иззад всяка строфа, нещо като :
...Well they gave him his orders at Monroe, Virginia,
Said: "Steve, you're way behind time,
"This is not 38, this is Ol' 97,
"Put her into Spencer on time ...
е ... приблизително
| |
| |
| 
|
|
