...ми...Стив Хакет ни направи една снимка с фотоапарат...и май точно към мен го беше насочил...;)...специално му се усмихнах чак до големите си уШи...;)

иначе - Гейбриъл се оказа един много стилен човек - на сцената се държеше сдържано, и едновременно с това - ексцентрично....излезе и каза няколко изречения на български, след което засвири и запя толкова внезапнонежно, че цялата публика занемя...

...после изсипа върху нас като лавина безумномного красота и темперамент и копнеж и магнетизъм и сила и величие и дълбочина и ритъм във формата на звуци, ...потъркаля се с голямата топка, поразходи се с една количка, ...и си тръгна със същия перфектен стил, с който беше дошъл...

няма начин да си го представиш, ако не си бил там - лошото е, че май нямаше камери, или поне аз не видях нито една, която да снима концерта....

а подгряваща груба за моя най-голяма радост не дойде или не беше извикана - така и не разбрах какво в крайна сметка се е получило...но така си стана много по-добре....като излизах от стадиона, видях и други хора да си плюят в пазвата, споменавайки неосъществилата се вероятност за появата на "Булгаро"....

това е

а, сещам се само за едно нещо, което доста ме изуми - хората, които бяха по седалките, почти през цялото време си седяха....много странно ми стана - да си ръкопляскаш седейки на такъв концерт ми е много странно и непонятно като идея.....иначе стадиона беше пълен....

...I follow you...