Имах случай да споделя вече, но в друг клуб, впечатленията си от концерта на Питър Гейбриъл. Не подценявам обстоятелството, че е страхотно само по себе си да видиш П. Гейбриъл на живо в България.

Аз обаче /наивно/ имах по-други очаквания: преди всичко, силно се надявах, че Гейбриъл е включил в програмата си поне едно-две парчета от своя Дженесис - период. Уви - не чухме нито едно. За съжаление това обстоятелство попречи да се запознаем поне отчасти с изключителната предистория на соловата му кариера.

Гейбриъл е сърцето и мозъка на този Дженесис, който успя да превърне рок музиката в интелектуално преживяване от изключителна класа. Дори ранните му солови албуми /началото на 80-те/ са твърде далеч от шедьоври като The musical box от албума Nursery crime или Supper is ready от Foxtrot. Да не говорим за монументалния Lamb lies down on Broadway. Освен това не чух и мои любими песни като Don't give up, River, Shoot the monkey... Но най-страното беше, че реквизитът за песента Talk to me стоеше на сцената /червена телефонна кабинка, която беше покрита в дъното на сцената/ но така и не чухме тази песен.

Това е: бяхме свидетели на малък фрагмент от творчеството на Гейбриъл, от което не можем да сме недоволни.