ако погледнем назад във времето ще забележим че има много музикални гении които са били бедняци реално. имах съседка, която е професионална флейтиска. от нея знам, че цената на ноти е доста висока. на днешно време на гърба на Моцарт и Бетховен хората правят здрави пачки само защото са отпечатали нотите им.
на днешно време логиката в търговията е, че ако имаш магазин на по-централно место, това означава, че имаш повече клиенти, с което печалбата ти се увеличава, което означава че може да ти се вземе по-голям наем напр. Странното е че тук напр., ако си купиш звукова карта от магазина, дето е на баш центъра на града, е по-евтино с около 10% от магазина дето е в моя квартал.
Всъщност въпросът според мен, когато си купуваш интелектуален продукт като музика, е на колко оценяваш интелекта на твореца. ако има голямо търсене и хората са готови да платят и малко повече, но да го имат нещото защо да не се качи цената. Големите групи издали повече от 3 албума и издават постоянно и са доказали че са нещо правят това. Пробват пазара един вид колко е платежоспособен. макар че това последното навсякъде го има и предполагам, че ти е известно че се нарича маркетинг.
ние много се отплеснахме от първоначалната ми мисъл за авторските права. авторски права трябва да се плащат. това го казвам малко и пристрастно защото и аз работя и произвеждам интелектуален продукт, а и още няколко младежи тука в клуба. и защото, може и да ти звуча като дон кихот борещ се с мелници, трябва да се научим да плащаме и после да изискваме да получим нещо срещу парите си. защото другото си е андрешкова работа. дай да вържем данъчния в блатото, а аз нема да ти взема пари за ДДС. пари за другите данъци ша ти взема, щото имам рекет да плащам.