Ами всъщност гореописаната история е за втората ми група.
С първата свирим от бая години и изглежда вечно ще си свирим.
То барабаниста вече освен Депеш Мод и Бьорк друго не слуша, китариста е луд фен на авганистански фолклор, но успяваме да свирим нашата си музика и никакви различия не ни пречат в това.
А описах втората група, тъй като тя от самото начало беше замислена не като непретенциозно свирене предимно за собствено удовлетворение, а като група, която да свири на сцена и да взема дейно участие в музикалния живот на България, а пък после и в чужбина. Така че предполагам доста групи със сериозни замисли имат подобна съдба!

A twinkling light,hidden behind the mirror.