|
Една красива утрин барабанистът се събужда с великата мисъл да прави група! За голяма изненада съквартирантът му се оказва басист, при това добър! След целодневно свирене се раждат две страхотни идеи – направо не от този свят. Започва да се бистри концепцията – ще се свири авторски прогресив рок, тъй като времето на прогресива е узряло, а пък в България няма конкуренция (барабаниста още си блъска главата, как преди н години имал идея да свири латино, тъкмо няколко месеца преди това да стане модерно). И така, почват да се търсят музиканти. На първата репетиция идват приятели клавирист и китарист. Китаристът е отявлен метъл и не може друго, освен да стърже бързо по басовите струни и от време на време да пили дразнещо по последните прагчета на китарата. Клавиристът е явен бездарник и 20 минути се мъчи да изсвири 5 нотна фигура, която всъщност му е подсказана от басиста, тъй като клавириста няма ама никаква представа какво да се свири! И така, след безуспешното начало барабанистът се сеща, че имал познат клавирист, който на времето му свирел фалшиво “Кинг Кримсън”. И така, прави се среща и скромния клавирист, който твърди, че не може да свири (а всъщност има доста добри идеи) пасва идеално на групата. Вече ядрото е сформирано. Намира се и умопомрачен китарист, вихрещ виртуозни сола по всякакви ладове, пентатоники и т.н. Една сутрин барабанистът, минавайки през подлеза, чува някой си да пее и да свири за пари. Този някой си веднага е поканен в групата. Той пък имал познат цигулар. А пък продавача на кебапчета пред НДК, от който барабаниста си купува сандвич, се оказва текстописец! И така , отива се в студио за запис. Два дена след записа барабанистът довтасва с продуцент, търсещ подгряваща група за най-бързия китарист в света – Бисер Рачев. Продуцентът носи договор за половин година работа в Германия. Да де, ама клавириста казва, че никъде няма да ходи,т.к учи за компютърджия, китариста пък изобщо не идва на репетиция, басиста се притеснява и бърка и накрая за Германия заминава само цигуларя ( който пък даже не е член на групата). Групата се разпада.
След няколко седмици барабанистът събира групата с нова концепция – ще се свирят кавъри на популярни (ама по-интересни групи) – Ръш, Ейша и т.н. и покрай тях ще се вкарват полу-комерсиални прогресив парчета. Седмица след това барабанистът заявява, че вярва в Бог и иска да свири “позитивна музика” и напуска групата с нейните психарии. Дни по-късно чува парчето, направено от басиста и клавириста и се връща в групата. Скромният клавирист най-после убеждава другите, че не може да свири и те му поставят ултиматум – училището или музиката. Групата се разпада, а барабаниста заминава в чужбина да свири религиозна музика! След два месеца гонят барабаниста обратно в България и той събира групата с нова концепция – ще се свири поп, пък като групата стане известна , тогава ще се свири истинската музика. Клавиристът е много нахъсан, тъй като за тези два месеца си е купил нов синтезатор , свирил е по 4-5 часа на ден и е развил техниката си. Съответно басистът му обяснява, че “няма живинка” в музиката му и че преди е свирел по-добре. Барабанистът добавя, че не е в ритъм. Стар познайник авторитетно преценява, че “групата е горе-долу добра, ама клавириста е слабичък”. Гонят клавириста. Няколко дни по-късно басистът му се обажда и с плачлив глас го моли да свирят заедно. Клавиристът обаче иска да свири фюжън и не ще да свири с тях поп (нищо че този “поп” по нищо не се отличава от ранните авангардни идеи).
Сега групата си е намерила помещение, в което да свири, дори и вокалист.
Барабанистът чете дзен-будизъм и понякога разясняваява “истината” на клавириста, който в момента е със статут “гост-музикант”.
A twinkling light,hidden behind the mirror.
|
Историята на една група
