|
|
| Тема |
 нещо за балони,музика от 60те и 2003 |
|
| Автор |
Bgpunk (тъжно момче) |
|
| Публикувано | 30.12.02 00:30 |
|
|
|
Бре-то се оказало че едва едва два -три дни има и почва новата
година.2003-тогава когато ще стана на 30.И съвсем в тон с това сега слушам
WHO.Пловдив,централна гара,дългокосо хипи ми дава да му изтрия касета и
казва че там има нещо,омръзнало му.И попадам на първият WHO.От тогава не съм
същият,знам го..но чуя ли началото на Circles,в мен нещо настръхва.И сега
това е така,като се клатя на стола си и припявам и бавно поглъщам втората
варка от адски силния черен чай.Обичам си го този чай-за да мога да пия по
кана от него,и да усещам как в главата ми нахлува поток от сила и
енергия.Бавно се чеша по новата ми брада , и се чудя за какво да ви
разкажа.И нека да е за миналия ден.Нека да е за миналото,за онова сладко
като последен бонбон от торбичка със сладък лукс.
И за бъдещето и за полета...нека ви разкажа за един балон.И за мен и за
нея...старата любов.Тези дни имах гости,тъжни гости..с тъжни разговори и
самотни до полуда прегръдки пред телевизора.Летим по безкрайната родна
страна и се оказва ,че сме отчуждени и все пак ми е мъчно за нея.И толкова
години,години....и пак.
Може би и двамата сме толкова луди и шантави,че няма от това повече накъде и
сме кармично свързани?А в живота сме вечно разминаващи се влакове.......
И седим в едно малко кръчме.Там дето като поръчаш пържени картофи и
бира,притичват с парите ти да купят замразени картофи от съседния магазин и
келнерката влиза ,покрила торбата с вестник.Тогава усещаш че в кухнята се
шуми и барманът се усмихва.
Влязохме директно от студа,с червени носове и свойски се настанихме до
стената.
Там пелинът е страхотен,с аромат на череши и ми харесва много.Бодро преброих
лев и двадесет и получих каничката .И седим и пием,и говорим.Празните маси
се пълнят с хора.
И то какви-това е ясно,заведение за неформали.Там съм виждал 40 годишен син
ерген да плаче на рамото на майка си и циганка проститутка да чете книга.И
тази вечер не е изключение,масите са самотни острови.На всяка от тях има
изсипан по един Робинзон Крузо,със своя трагедия .И пред всеки има кана
всеки налива и мъчно гледа напред.
Барманката чете Шок и дъвче семки,като след всяка изпита кана в повече
придобива усещането че ще се върне у дома с пари и по-бодро удря химикалката
в празните полета на кръстословицата.И тогава Росица изписка.И пред нас
бавно се показа от тавана летящ балон.Приземи се,сякаш ни се поклони и
застина над масата.Едва сега видяхме как цялото заведение е било покрито с
някаква бледа украса от Коледа и как той е бил вързан за вратата,но е успял
да избяга и като усмихнат ханджия да приветства всеки от нас.Аз бях вече
омаян от алкохола и можах само да ахна и да се засмея,когато балонът се
втурна към масата с барманката.Тя пушеше цигара и балонът се спря на 3
сантиметра от димящата и цигара и нагло и игриво погледна през рамото и във
вестника.Тя охкаше над трудните думи, а той се въртеше около нея и сякаш и
викаше "Хвани ме".И все така около горящата и цигара,а ние се смеехме на
този танц със смъртта. Накрая и тя се огледа,засмя се и тогава балонът
хвръкна по другите маси.На една той усмихна сив човек в изтъркан
шлифер,който се усмихна и нежно като дете го потупа за да може да лети и
лети още.На друга маса дядо го погали и му пошепна нещо,и го пусна да лети
нагоре.Нагоре към одимения таван на кръчмето,където той като уплашено врабче
се блъскаше и пак надолу към нас-за да ни усмихне.И пак нагоре,за да се
блъсне отново и да се върне при нас,изтрил сълзите си и готов да играе пак с
нас.И така до безкрай,ако не беше твърдата ръка на барманката .Тя го хвана
и върза за вратата.Балонът се опита да хвръкне още един път нагоре..но
тънкият конец го спря и той застина.Като един застинал Исус на конеца си,той
сиво ме изгледа,когато му се усмихнах на излизане."Служба,брат ми" сякаш
искаше да ми каже.
Навън зимата беше същата,само дето аз бях по-тъжен.Още един месия беше
прикован на кръста си.И още една година отмина.А аз ще стана на 30 скоро.
Ама няма как...но все пак......да помълчим за отминаващата година.
Честита Нова Година ,бе рокаджиичета!
Дано никои никога да не ни открива конеца и все да летим нагоре-ако трябва и
да се блъскаме в тавана.Пък ако може и китари да чупим като през
60те-грешка нямаме.
С две думи-честита 2003!!!!!!!!
Не питайте защо!
То ви е ясно!
| |
| |
| 
|
|
