Ееее приятели мои, разочаровахте ме много.
Как пък никой не успя да се наслади на богатия символизъм и пестеливия, но елегантен стил на ревюто... Само негативни емоции гледам сте изразили .

Ето, аз пък ще ви обясня защо въпросното ревю ме кефи.

Според мен едно ревю за да е добро не трябва да се състои само от крилатата фраза "копеле, тия са супер яки!" и след това да остави читателя в пълно неведение да се чуди и мае за какво става дума. Едно ревю трябва да бъде описателно, добре написано, сбито(но не прекалено) и най-вече оригинално и идейно.
Гореспоменатото ревю за мен е точно такова. Човека, който го е написал е подходил много нестандартно и идейно към представянето на информацията (приветствено обръщение на пилота към пътниците), използвайки богат символизъм и ярки образни сравнения.
Още от самото начало на ревюто човек добива представа за каква група става дума от самия подход на автора. Всеки, който се е возил на самолет в щатите знае, че тукашните полети са еквивалента на българските автобусни превози. Шум, глъчка, суматоха (американците са най-шумната нация на публични места!) детски рев и на фона на всичко това гласа на пилота, дуднейки привествена реч по гъгнивата уредба...Веднага става ясно, че иде реч за доста екстремна и хаотична група. Това предположение веднага се потвърждава от името на авиокомпанията, която ще ни превозва в следващите 40-50 минутки - "No Frills Death", което в превод означава стандартен/неукрасен/първичен Дет - кратко и ясно. Следващото изречение е много ключово. По принцип за който не е запознат, "cheesy" е много използван сравнителен епитет в разговорния английски и има много значения, но в случая е употребен като "неизпипан/набързо скалъпен/немърлив". Следоватено уточнението, че за snaks като притурка към музиката на God Dethroned през този полет ще бъде сервирано "cheese" е абсолютно недвусмислен намек каква точно ще е въпросната музика.... По натам се вижда, че текстовата ориентираност на албума е най-вероятно анти-християнско/сатанистка: "...flying over the 666 layers of hell ...fallen angels", а малко след това добиваме представа за вокалните похвати на вокалиста от израза "raspy", който е синоним на "harsh, grating, irritable, etc." (дрезгав/скрибуцащ/дразнещ). Още малко по-натам пък прочитаме каква ще бъде самата музика "...оur current air speed is 1000 blast beats per second, though we will be slowing on occasion for some heavy turbulence.", няма как да се каже по-просто и по-ясно според мен. Аз лчино веднага си представих типичната американска примитивна дет/грайнд банда (да я наречем Кенибъл Корпс условно) със безкрайните шевни машини и само понякога (много спорадично) сменяйки ритъма за малко, колкото барабанюгата да си поеме дъх . И накрая зукото изречение от това символично описание ни оведомява за продължителността на албума...
Естествено накрая автора се е почуствал длъжен да генерализира и обобщи всичко казано до тук в едно ясно изречение за всички неразбрали, като ясно и точно обяснява какво свири въпросният "Детрониран Бог", на коя друга група прилича (Горфест) и колко е еднообразен и типичен.
Жестоко просто - много идейно

Тръц - Пръц