Значи не е късно да станеш фен и на '84 и на '94... Два много различни периода на групата, минаващи в полето покрай Rage for Order, Operation-a и Empire, но характерни с типичната емоционалност на Queensryche и най-вече на гласа на Geoff Tate.
Сега няма да се спирам на достойнствата на 94 специално, тъй като преди време имаше много 'размисли' по темата, но в основни линии там гледната точка е обратно на Operation: Mindcrime - отвън навътре към самия човек, а не към обществото...
Не съм слушал още соловия на Tate, но аз лично искам да чуя точно един самостоятелен Tate, освободен от рамките на групата и най-вече от идеите на новия китарист... (сори, ама не съм сигурен че си заслужава да му помня името...)