|
За първи път в историята на българския шоубизнес почитателите на твърдия рок бяха изправени пред трудния избор на кой концерт да отидат в сряда вечерта.
Онези, които предпочетоха Halford и Slayer, окупираха подстъпите към ст. "Академик" далеч преди обявеното начало - 18.30 ч. Гледката беше позната, но вълнуваща - дълги коси и остригани глави (в най-добрия смисъл на думата), черноблузи фенове, "кубинки" и прочее емблематични аксесоари. Въпреки тридесетградусовата жега в ефира над стадиона властваше приповдигнатото настроение и ускореният пулс на очакването. По всичко личеше, че няма сила, която да помрачи втория кръг от фестивала "Арена музика". Закъснението на апаратурата на Slayer, която пътуваше от Унгария (довела по-късно до временни проблеми със звука), изправи на нокти организаторите от "София мюзик ентерпрайсис", но реакцията им беше абсолютно професионална и най-важното - бе посрещната с разбиране от българските групи, които трябваше да "подгряват" хедлайнерите.
Освен тях единствените, които имаха щастието да излязат на сцената, бяха добре познатите ни македонци Sanatorium.
Пет минути преди 21 ч. Повече от осем хиляди гърла скандират: "Хал-форд, Хал-форд…" Гръмовното интро на Painkiller изтръгва неистов рев, който отеква високо над "Слатина" и "Редута". На сцената в цялото си достолепие се изправя "богът на хевиметъла" Роб Халфорд. Бившият вокал на Judas Priest е облечен в традиционната си "униформа", а характерният му глас въпреки петдесетте години се оказва, че е неподвластен на времето. Resurrection (от предпоследния албум) отприщва взривно "пого" в подножието на сцената, а публиката е възмездена за дългите години на очакване - една след друга се редят класики като Jawbreaker, Exciter, Sinner, Into The Pit, Nailed to the Gun, The Hellion/ Electirc Eye… След малко повече от час Халфорд слага и финалната точка на първата си визита в България с култовия химн Breaking The Law от основополагащата тава British Steel.
Четиридесет минути по-късно… Сцената е тотално "почистена" и върху й са подредени две внушителни стени с колони Marshall. Свежата юлска нощ бавно се изпълва с предчувствието за нещо знаменателно. С еретичната сентенция "Бог ни мрази всички" (по името на последния албум на Slayer - God Hates us All) и разтърсващия епос Disciple петнадесет минути преди 23 часа се разрази същинска буря от траш и спийдметъл. Диаболичният вокал (и бас) на Том Арайа, китарните вакханалии на Кери Кинг и Джеф Ханеман и главозамайващо скоростните барабани на завърналия се в групата Дейв Ломбардо отново вдигат адреналина на публиката. Slayer ни повеждат на едно мрачно пътуване в миналото, когато станаха любимци на милиони рокери по света - War Ensemble, Dead Skin Mask, Chemical Warfare. Bloodline се връща към откровението Gods Hates us All, Satin Of Mind - към Diabolus In Musica, а свръхенергията избухва с Raining Blood, Angel of Dead и Mandatory Suicide…
Пет-десет минути след полунощ настъпи тишина. Около стадиона се мяркат спокойните лица на хората от "Бърза помощ" и полицията. Тук-там се чуват превъзбудените коментари на феновете, доказали за пореден път, че са може би най-благодарните и всеотдайни в света, а във въздуха вече витае очакването на "техни адски величества" - H.I.M.
Американската прогресивбанда Dream Theater сбъдна мечтите на хилядите си български фенове с тричасов рокспектакъл, който изнесе в НДК в сряда. "Най-накрая успяхме да се доберем до София", възкликна развълнувано от сцената фронтменът на групата Джеймс ЛаБри. След 180 минути, в които зала 1 вреше и кипеше от подиума до втория балкон, барабанистът Майк Портной се сбогува с думите "Просто бяхте страхотни и незабравими тази нощ! Ще дойдем пак!"
Най-екзалтираните фенове светкавично успяха да елиминират охраната на оркестрината и се натрупаха пред сцената, а най-енергичните наскачаха по столовете. С билети за шоуто в столицата успяха да се вредят и многобройни заклети почитатели на бандата от съседките ни Гърция, Турция, Македония и Сърбия. Четирихилядната публика стана на крака и посрещна "Театъра на мечтите" с мощен рев, а претъпкана зала се разтресе от аплодисментите. Парадоксално, но Dream Theater се доказаха за пореден път като една от най-популярните и обичани прогресив рокбанди, макар че съзнателно странят от комерсиални уклони и медийни изяви още от далечната 1985. Преди 17 години (Боже, толкова ли изминаха!) те се подвизаваха на сцената като студентска формация под името Majesty, съставена от възпитаници на прочутия бостънски музикален колеж Berklee school of music. "Много хубава зала имате", установи със задоволство от сцената атрактивният вокалист, който опасно жонглираше с микрофона по време на емоционално градираните си изпълнения, и често се включваше в инструментала със собствена ритъм-секция. Феновете се надпяваха с него от упор, наизустили перфектно дългите текстове на песните, а той услужливо им поднасяше микрофона. Характерният глас на дългокосия канадец, надарен с феноменалната способност да звучи като всички велики рокпевци едновременно, начело с Ози Осбърн, Роб Халфорд, Стив Тайлър и Фреди Меркюри, е основен елемент от творческата емблема на уникалната група. В програмата на монументалното зрелищно тричасово шоу, което бе разделено на две "действия" с 15 минутен антракт, бяха включени всички най-известни парчета на бандата начело с експлозивния й хит Pull Me Under, Burning My Soul, 6 OСlock, Take the Time и поредица от рекордно дългите им композиции. Сред песните от новата тава се откроиха Misunderstood и заглавното парче Six Degrees Of Inner Turbulence. Неуморният Портной, заслужено обявен за барабанист №1 в анкета на сп. Modern Drummer Magazine, не спря да жонглира с палките и да замеря с тях групата и публиката. Сдържаният басист Джон Мюнг накрая също се поддаде на емоцията и здраво раздруса стените. След чести умопомрачителни солови импровизации китаристът Джон Петручи и харизматичният кийбордист Джордан Ръдес накрая проведоха възпламеняващ инструментален диалог, докарвайки тълпата до тотален екстаз. След задължителната програма нюйоркската петорка, вдъхновена от бурната реакция на публиката, изсвири още няколко композиции на бис. После всеки дефилира поотделно и се ръкува с феновете. Youve been f...in' great tonight!, изрева на прощаване Портной и се тръшна възнак на подиума.
В деня на концерта Dream Theater направили турбулентно минитурне по софийските улици и се върнали с пълни торби музика на легендарните си предшественици "Бийтълс" и "Лед Цепелин". Охраната с мъка удържала поривите им да тръгнат след красивите българки, които срещали по трасето. След концерта прогресивният нюйоркски квинтет имаше среща с шестте си български фенове, които "удариха джакпота" с верни отговори на анкетата игра на радио "Тангра" и музикалната телевизия ММ, съобщиха организаторите от Агенция "Прима". Към родните късметлии се присъединиха и шестте гръцки фенове на Dream Theater, спечелили привилегията да се срещнат с кумирите си на българска земя, след като концертът им в Атина се провали позорно по неведоми причини. Рандевуто съвпаднало с рождения ден на една от гъркините, която била на седмото небе. Срещата преминала в изключително сърдечна атмосфера, като петимата музиканти щедро раздали автографи, снимки и армагани. След изтощителното шоу роктеатралите се потопили в специално поръчаните вани за релаксация. Тълпи от почитатели изпратиха автобуса на Dream Theater в малките часове на нощта, който потегли за съседна Румъния, за да продължат турбулентната си музикална експедиция из Европа.
|
За концертите в София
