|
Виктор ПЕЛЕВИН
GENERATION "П"
(откъс от романа)
...Като седна на масата, Татарски постави длани върху планшетката. "Така -
помисли той, - а сега какво? Трябва ли да говоря нещо на глас или не?"
- Призовава се духът на Че Гевара. Призовава се духът на Че Гевара - каза
той и веднага си помисли, че трябва не просто да извика духа, а да му зададе
някакъв въпрос. - Бих искал да узная... да кажем, нещо ново за рекламата,
което го е нямало при Ел Райс и другаря Огилви - каза той. - Да разбирам
най-добре от всички.
В същата секунда планшетката епилептично се затресе под дланите му, и
поставената в процепа химикалка изписа в горната част на листа едри печатни
букви:
ИДЕНТИАЛИЗМЪТ КАТО ВИСШ СТАДИЙ НА ДУАЛИЗМА
Татарски отдръпна ръцете си и няколко секунди уплашено гледа надписа. После
отпусна дланите си обратно и планшетката отново се задвижи, само буквите,
появяващи се под химикалката, станаха дребни и акуратни:
"Първоначално тези мисли бяха предназначени за списанието на кубинските
въоръжени сили "Oliva Verde". Но глупаво би било да настояваме за тези
подробности сега, когато с точност знаем, че целият план на съществуването
ни, където излизат списания и действуват въоръжени сили, е просто поредица
от моменти на осъзнаване, обединени единствено от това, че във всеки нов
момент присъства понятието за предхождащите. Макар че от незапомнени времена
тази поредица е непрекъсната, самото осъзнаване не осъзнава себе си никога.
Затова и състоянието на човек в живота е плачевно.
Но великият борец за освобождение на човечеството Сидхартха Гаутама в много
свои трудове показа, че главна причина за плачевното състояние на човека в
живота е преди всичко самата представа за съществуване на човека, живота и
състоянието на плачевност, тоест дуализмът, заставящ го да дели на субект и
обект онова, което всъщност никога не е било и няма да бъде."
Татарски издърпа изписания лист, постави ръце върху планшетката, и тя отново
се затресе:
"Сидхартха Гаутама съумя да донесе тази проста истина до много хора, понеже
по негово време техните чувства са били прости и силни, а вътрешният им
свят - ясен и непомътнен. Една чута дума е можела напълно да промени целия
човешки живот и мигновено да го пренесе на другия бряг, при нестесняваната
от нищо свобода. Но оттогава изминаха много векове. Сега думите на Буда са
достъпни за всички, а спасение намират малцина. Това, без съмнение, е
свързано с новата културна ситуация, която древните текстове на всички
религии наричат "идващият тъмен век".
Съратници!
Този тъмен век вече е настъпил. И това е свързано преди всичко с ролята,
която почнаха да играят в човешкия живот тъй наречените визуално- психични
генератори, или обекти от втори род.
Говорейки, че дуализмът е предизвикан от условното деление на света на
субект и обект, Буда е имал предвид субектно-обектното деление номер едно.
Главната отличителна черта на тъмния век е това, че определящо влияние върху
живота на човека оказва субектно-обектното деление номер две, което по
времето на Буда просто не е съществувало. За да обясним какво се има предвид
под обекти номер едно и две, ще приведем един прост пример - телевизорът.
Когато телевизорът е изключен, той е обект номер едно. Това е просто кутия
със стъклена стена, която сме свободни да гледаме или не. Когато погледът на
човек пада върху тъмния екран, движението на очите му се управлява
изключително от вътрешните нервни импулси или психичните процеси в
съзнанието му. Например, човек може да забележи, че екранът е насран от
мухи. Или да реши, че ще е добре да си купи два пъти по-голям телевизор. Или
да помисли, че ще е хубаво да го премести в другия ъгъл. Изключеният
телевизор с нищо не се различава от предметите, с които хората са си имали
работа по времето на Буда, било то камък, роса върху тревата или стрела с
раздвоен връх, - с една дума, всичко онова, което Буда е привеждал като
пример в беседите си.
Но когато телевизорът е включен, той се превръща от обект номер едно в обект
номер две. Той става феномен със съвършено друга същност. И макар че
гледащият към екрана не забелязва привичната метаморфоза, тя е грандиозна.
За зрителя телевизорът изчезва като материален обект, притежаващ тегло,
размери и други физически качества. Вместо това у зрителя възниква усещането
за пребиваване в друго пространство, добре познато на всички присъстващи."
Татарски се огледа, сякаш очакваше да види около себе си тези присъстващи.
Естествено, не видя никого. Като измъкна изпод планшетката поредния изписан
лист, той пресметна за колко време ще му стигне хартията и върна обратно
дланите си върху дървената плоскост.
"Съратници!
Въпросът се състои тъкмо в това - кой именно пребивава. Можем ли да кажем,
че това е самият зрител? Ще повторим въпроса, тъй като той е много важен, -
можем ли да смятаме, че гледа телевизора този човек, който го гледа?
Ние твърдим, че не. И ето защо. Когато човек разглежда изключен телевизор,
движението на очите и потокът на вниманието му се управлява от неговите
собствени волеви импулси, макар дори хаотични. Тъмният екран без никакво
изображение не оказва върху тях никакво влияние или оказва, но само като
фон.
Включеният телевизор практически никога не предава статичен изглед от една
неподвижна камера, затова изображението върху него не е фон. Напротив, това
изображение интензивно се изменя. На всеки няколко секунди става или смяна
на кадъра, или движение към някакъв предмет, или превключване към друга
камера - изображението непрекъснато се модифицира от оператора и стоящия зад
него режисьор. Такава промяна на изображението се нарича техномодификация.
Тук ние молим да бъдете много внимателни, тъй като следващите разсъждения са
доста сложни за разбиране, макар същността да е много проста. Освен това
може да възникне чувството, че става дума за нещо несъществено. Поемаме
обаче смелостта да заявим, че става дума за най- съществения психичен
феномен от края на второто хилядолетие.
На смяната на изображенията на екрана в резултат на различни
техномодификации можем да поставим в съответствие условен психичен процес,
който би карал наблюдателя да превключва вниманието си от едно събитие на
друго и да отделя най-интересното от тях, тоест да управлява вниманието си
така, както прави вместо него снимачната група. Възниква виртуален субект на
този психичен процес, който за времето на ТВ предаването съществува вместо
човека, влизайки в съзнанието му като ръка в гумена ръкавица.
Това състояние прилича на обземане от дух; разликата се заключава в това, че
този дух не съществува, а съществуват само симптоми на обземане. Този дух е
условен, но в същия момент, когато зрителят се доверява на снимачната група
произволно да пренасочва вниманието му от обект към обект, той сякаш се
превръща в този дух, а духът, който всъщност не съществува, овладява и него,
и милиони други телезрители.
Уместно е да наречем това опит на колективно небитие, тъй като виртуалният
субект, заместващ собственото съзнание на зрителя, не съществува абсолютно -
той е само ефект, възникващ в резултат на колективните усилия на монтажисти,
оператори и режисьор. От друга страна, за човека, гледащ телевизора, няма
нищо по-реално от този виртуален субект.
Нещо повече. Лабсанг Сучонг от манастира Пу Ер предполага, че в случай ако
някоя програма - например футболен мач - се гледа едновременно от повече от
четири пети от населението на Земята, този виртуален ефект ще се окаже
способен да измести от съвкупното съзнание на хората колективното кармично
виждане за човешкия план на съществуване, последствията от което могат да
бъдат непредсказуеми (напълно е вероятно в допълнение към ада от разтопен
метал, ада от дървета-ножове и т.н. да възникне нов ад - вечно първенство по
футбол). Но неговите пресмятания не са проверени, и във всеки случай това е
работа на бъдещето. А нас ни интересуват не ужасяващите перспективи на
утрешния ден, а не по-малко ужасяващата реалност на днешния.
Да направим първия извод. На обект номер две, тоест включения телевизор,
съответства субект номер две, тоест виртуалният зрител, който би управлявал
своето внимание също както това прави монтажно-режисьорската група.
Чувствата и мислите, отделянето на адреналин и други хормони в организма на
зрителя се диктува от външен оператор и са обусловени от чужди сметки. И
разбира се, субект номер едно не забелязва момента, когато той се замества
от субекта номер две, тъй като след заместването вече няма кой да забележи -
субект номер две е нереален.
Но той е не просто нереален (тази дума, по същество, е приложима към всичко
в човешкия свят). Няма думи, които да опишат степента на неговата
нереалност. Това е натрупване на едно несъществуване върху друго, въздушен
замък, за основа на който служи пропаст. Може да възникне въпрос - защо се
заплитаме в тези несъществувания, измервайки степента на тяхната нереалност?
Но тази разлика между субектите от първи и втори род е много важна. Субект
номер едно вярва, че реалността - това е материалният свят. А субект номер
две вярва, че реалността - това е материалният свят, който показват по
телевизора.
Бидейки продукт на лъжливо субектно-обектно деление, субект номер едно е
илюзорен. Но хаотичното движение на мислите и настроенията му, във всеки
случай, има зрител - метафорично можем да кажем, че субект номер едно
постоянно гледа ТВ предаване за себе си, постепенно забравяйки, че е зрител,
и отъждествявайки се с предаването. От тази гледна точка субект номер две е
нещо съвършено невероятно и неописуемо. Това е ТВ предаване, което гледа
друго ТВ предаване. В този процес участват мисли и емоции, но изцяло
отсъства онзи, в чието съзнание те възникват.
Бързото превключване на телевизора от една програма на друга, към което
прибягват, за да не гледат рекламата, се нарича zapping. Буржоазната мисъл
твърде подробно е изследвала психичното състояние на човек, предаващ се на
запинг, и съответния тип мислене, който постепенно става базисен в
съвременния свят. Но типът запинг, който разглеждат изследователите на този
феномен, съответства на превключване на програмите от самия телезрител.
Превключването на телезрителя, когото управляват режисьорът и операторът
(тоест принудителното индуциране на субект номер две в резултат на
техномодификациите) - това е друг тип запинг, насилствен, работите по
изследването на който са практически закрити във всички страни, освен Бутан,
където телевизията е забранена. Но принудителният запинг, при който
телевизорът се превръща в пулт за дистанционно управление на самия зрител, е
не просто един от методите за организация на видеореда, а основа на ТВ
предаването, главен способ за въздействие на рекламно-информационното поле
върху съзнанието. Затова по-нататък ще обозначаваме субекта от втори род
като Homo Zapiens, или ХЗ. Ще повторим този извънредно важен извод: също
както телезрителят, не желаейки да гледа рекламния блок, превключва
телевизора, мигновените и непредсказуеми техномодификации превключват самия
зрител. Преминавайки в състояние Homo Zapiens, самият той става ТВ
предаване, което управляват дистанционно. И в това състояние той прекарва
значителна част от живота си.
Съратници! Положението на съвременния човек е не просто плачевно - то, може
да се каже, отсъства, защото самият човек почти не съществува. Не съществува
нищо, което бихме могли да посочим, казвайки: "Ето, това е Homo Zapiens".
ХЗ - това е просто остатъчно светене на луминофора на заспалата душа; това е
филм за снимките на друг филм, показан по телевизора в празна къща.
Закономерно възниква въпросът - защо съвременният човек се е озовал в такова
положение? Кой се опитва да замени и така заблудеиня Homo Sapiens с
кубически метър пустота в състояние ХЗ?
Отговорът, естествено, е ясен - никой. Но ние няма да се зацикляме върху
горчивия абсурд на ситуацията. За да я разберем по-добре, ще напомним, че
главна причина за съществуването на телевизията е нейната рекламна функция,
свързана с движението на парите. Затова ще ни се наложи да се обърнем към
направлението на човешката мисъл, известно като икономика. Икономика се
нарича псевдонауката, разглеждаща илюзорните отношения на субектите от първи
и втори род във връзка с халюцинаторния процес на въображаемото им
обогатяване.
От гледна точка на тази дисциплина всеки човек се явява клетка на организма,
който икономистите от древността са наричали мамона. В учебните материали на
Фронта за пълно и окончателно освобождение го наричаме просто ORANUS (или
"устогъз"). Това по-добре отговаря на реалната му природа и оставя по-малко
място за мистически спекулации. Всяка от тези клетки, тоест човек, взет в
икономическото си качество, има своеобразна социално-психична мембрана,
способна да пропуска пари (играещи в организма на орануса ролята на кръв или
лимфа) навън и навътре. От гледна точка на икономиката задачата на всяка от
клетките на мамоната е да пропусне колкото се може повече пари навътре и
колкото се може по-малко навън.
Но императивът на съществуването на орануса като цяло изисква клетъчната му
структура да се обтича от постоянно нарастващ поток пари. Затова оранусът в
процеса на еволюцията си (а той се намира на стадий, близък до стадия на
молюските) развива подобие на проста нервна система, тъй наречените "медии",
основа на които е телевизията. Тази нервна система разпраща по виртуалния му
организъм нервни въздействия, управляващи дейността на клетките-монади.
Съществуват три типа такива въздействия. Те се наричат орален, анален и
изместващ уау-импулс (от търговското междуметие "wow!").
Оралният уау-импулс заставя клетката да поглъща пари, за да унищожи
страданието от конфликта между образа на себе си и образа на идеалния
"свръх-аз", създаван от рекламата. Забележете, работата не е във вещите,
които могат да се купят с тези пари, за да се въплъти идеалния "свръх-аз", -
работата е в самите пари. Действително, мнозина милионери ходят в дрипи и
карат евтини коли - но за да си позволят това, трябва да са милионери.
Беднякът в такава ситуация непременно би страдал от когнитивен дисонанс,
затова много бедни хора се стремят да се облекат скъпо и красиво за
последните си пари.
Аналният уау-импулс кара клетката да отделя пари, за да изпита наслада при
съвпадането на гореспоменатите образи. Тъй като двете описани действия -
поглъщането на пари и отделянето им - си противоречат едно на друго,
аналният уау-импулс действува в скрита форма, и човекът сериозно смята, че
удоволствието е свързано не със самия акт на харчене на пари, а с
притежаването на този или онзи предмет. Макар да е очевидно, че например
часовникът за петдесет хиляди долара като физически обект не е способен да
донесе на човек по-голямо удоволствие, отколкото часовникът за петдесет, -
цялата работа е в сумата пари. Оралният и аналният уау-импулси са наречени
така по аналогия със сфинкторните функции, макар че би било по-правилно да
ги съотнесем с вдишването и издишването: предизвиканото от тях чувство
прилича на своеобразен психичен задух или, обратно, хипервентилация.
Орално-аналното дразнение достига най-голяма интензивност на игралната маса
в казиното или по време на спекулации на фондовата борса, макар начините за
уау-стимулация могат да бъдат всякакви.
Изместващият уау-импулс потиска и изтласква от съзнанието на човека всички
психични процеси, които могат да попречат на пълното отъждествяване с
клетката на орануса. Той възниква, когато в психичния дразнител отсъстват
орално-аналните компоненти. Изместващият импулс - това е заглушител, който
смущава предаването на чуждата радиостанция, генерирайки интензивен шум.
Действието му е великолепно отразено в пословиците "money talks, bullshit
walks" и "If you are so clever show me your money". Без това въздействие
оранусът не би могъл да накара хората да изпълняват ролята на негови клетки.
Под действието на изместващия импулс, блокиращ всички тънки психични
процеси, несвързани пряко с движението на парите, светът почва да се
възприема изключително като въплъщение на орануса. Това води до
застрашителни резултати. Ето как е описал виденията си един брокер от
Лондонската борса за недвижими имоти: "Светът е място, където бизнесът среща
парите". Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че това психично състояние е
широко разпространено. Всичко, с което се занимават съвременната икономика,
социология и културология - това е всъщност описание на обменните и
соматични процеси в орануса.
По природа оранусът е примитивен виртуален организъм от паразитен тип. Но
неговата особеност се състои в това, че той не се прикрепя към някакъв
отделен организъм-донор, а превръща другите организми в свои клетки. Всяка
негова клетка е човешко същество с безгранични възможности и природно право
на свобода. Парадоксът се заключава в това, че оранусът като организъм
еволюционно стои много по-ниско от всяка една от клетките си. За него не е
достъпно нито абстрактното мислене, нито дори саморефлексията. Може да се
каже, че знаменитото око в триъгълник, изобразено на банкнотата от един
долар, всъщност нищо не вижда. То просто е нарисувано върху повърхността на
пирамидата от някакъв художник от град Одеса, и толкова. Затова, за да не
смущава склонните към шизофрения конспиролози, по-правилно би било да го
закрием с черна превръзка..."
През главата на Татарски мина внезапна мисъл. Той остави планшетката, хвана
молива, и с едва различим бързопис надраска в ъгъла на листа:
"1) Клип за очила "Ray-ban": освобождаването на Дуче, в края - в едър план
Ото Скорцени, на превръзката през окото надпис: "Ray-ban". 2) Да не
забравя - рекл. клип/фотоплакат за "Sony Black Trinitron". Статуята на
Свободата, В ръката й, вместо факел - проблясващ кинескоп от телевизор."
Като помисли, Татарски замени "Sony" с "Panasonic" и дописа: "а вместо
книга - програма на телевизията". После с леко чувство на срам върна длани
обратно върху планшетката. Тя, сякаш оскърбена, остана неподвижна. Татарски
почака около минута. Нищо не се случи. Все пак професионалистът в него бе
по-силен от романтика, и за това се налагаше да си плаща.
[...] Татарски бе почти уверен, че нищо повече няма да се случи и духът няма
да прости предателството. Но изведнъж планшетката се размърда от мястото си:
"Оранусът няма нито уши, нито нос, нито очи, нито ум. И той, разбира се,
изобщо не е въплъщение на злото или изчадие на ада, както твърдят някои
представители на религиозния бизнес. Сам по себе си той нищо не желае, тъй
като просто не е способен да желае нещо отвлечено. Това е безсмислен полип,
лишен от емоции или намерения, който гълта и издишва пустота. При това всяка
от клетките му е потенциално способна да осъзнае, че съвсем не е клетка на
орануса, а обратно, оранусът е само един от нищожните обекти в ума й. Именно
за блокиране на тази възможност е нужен изместващият импулс.
Преди оранусът имаше само вегетативна нервна система; появата на
електронните СМИ означава, че в процеса на еволюция той си е изработил
централна. Главното нервно окончание на орануса, стигащо да всеки човек, в
наши дни е телевизорът. Ние вече говорихме за това, как съзнанието на
телезрителя се замества от съзнанието на виртуалния Homo Zapiens. Сега ще
разгледаме механизма на действие на трите уау-импулса.
Човек в нормално състояние теоретично е способен да проследява уау-
импулсите и да им противостои. Но безсъзнателно слетият с ТВ предаването
Homo Zapiens вече не е личност, а просто състояние. Субект номер две не е
способен на анализ на ставащото, също както не е способен на това един
магнитофонен запис на кукуригане на петел. Дори възникващата илюзия за
критична оценка на ставащото на екрана е част от индуцирания психичен
процес.
През всеки няколко минути в предаването - тоест в съзнанието на субект номер
две - се демонстрира блок от рекламни клипове, всеки от който е сложна и
обмислена комбинация от анални, орални и изместващи уау-импулси, резониращи
с различни културни слоеве на психиката.
Ако направим груба аналогия с физическите процеси, се получава, че отначало
приспиват пациента (изместването на субект номер едно със субект номер две),
а после провеждат ускорен сеанс на хипноза, закрепвайки в паметта всичките
му етапи с условно-рефлекторна връзка. В някакъв момент субект номер две
изключва телевизора и отново става субект номер едно, тоест обикновен човек.
След това той вече не получава трите уау-импулса пряко. Но възниква ефект,
наподобяващ остатъчно намагнитване. Умът започва да изработва същите
въздействия сам. Те възникват спонтанно и приличат на фон, на който се
появяват всички останали мисли. Ако субектът в състояние ХЗ е подложен на
действието на трите уау-импулса, то при връщане в нормално състояние той се
подлага на действието на три уау-фактора, които автоматично се генерират от
ума му.
Постоянното и регулярно преминаване на човек в състояние ХЗ и облъчването с
изместващи уау-импулси води до това, че в съзнанието възниква своеобразен
филтър, който позволява да се поглъща само онази информация, която е
наситена с орално-анално уау-съдържание. Затова у човека не възниква дори
възможност да си зададе въпроса за истинската си природа.
Но каква е истинската му природа?
По силата на ред обстоятелства, на които сега нямаме време да се спрем,
всеки може да отговори на този въпрос единствено сам. Колкото и жалко да е
състоянието на обикновения човек, той все пак има възможност да намери
отговор. Що се касае до субект номер две, то възможност за това той няма,
тъй като самият той не съществува. Независимо от това (а може би, именно
поради това) медиа-системата на орануса, излъчваща в информационното
пространство трите уау-импулса, поставя пред ХЗ въпроса за неговата
самоидентификация.
И тук започва най-интересното и парадоксалното. Доколкото субект номер две
няма никаква вътрешна природа, единствената възможност за отговор за него е
да определи себе си чрез комбинация от показваните по телевизора материални
предмети, които очевидно не представляват нито него, нито негови съставни
части. Това напомня апотатично богословие, където Бог се определя чрез
онова, което не е, само че тук ние си имаме работа с апотатична
антропология.
За субект номер две отговорът на въпроса "Какво съм аз?" може да звучи само
така: "Аз съм този, който кара такава кола, живее в такава къща, носи такива
дрехи". Самоидентификацията е възможна само чрез съставяне на списък от
потребявани продукти, а трансформацията - само чрез изменение на този
списък. Затова повечето от рекламираните обекти се свързват с определен тип
личност, черта на характера, наклонност или свойство. В резултат възниква
напълно убедителна комбинация от тези свойства, наклонности и черти, която е
способна да прави впечатление на реална личност. Броят на възможните
комбинации е практически неограничено, възможността за избор - също.
Рекламата формулира това така: "Аз съм спокоен и уверен в себе си човек,
затова си купувам червени пантофи". Субектът от втори род, желаещ да добави
в колекцията си свойствата спокойствие и увереност в себе си, достига това,
запомняйки, че трябва да се сдобие с червени пантофи, което и прави под
действието на аналния уау- фактор. В класическия случай орално-аналната
стимулация се зацикля, както в известния пример за змията, захапваща
опашката си: милион долара са нужни, за да си купиш къща в скъп район,
къщата е нужна, за да има къде да ходиш по червени пантофи, а червените
пантофи са нужни, за да придобиеш спокойствие и увереност в себе си,
позволяващи да спечелиш милион долара, за да си купиш къща, в която можеш да
ходиш по червени пантофи, придобивайки при това спокойствие и увереност.
Когато орално-аналната стимулация се зацикли, можем да смятаме, че целта на
рекламата е достигната: възниква илюзорна структура, която няма център,
макар че всички предмети и свойства се съотнасят чрез фикцията за този
център, наречена identity.
Identity - това е субект от втори род на такъв стадий от развитието, когато
той е способен да съществува самостоятелно, без постоянната активация на
трите уау-импулса, а само под действието на трите остатъчни уау-фактора,
самостоятелно генерирани от ума му.
Identity - това е фалшиво его, и с това е казано всичко. Буржоазната мисъл,
анализираща положението на съвременния човек, счита, че да си пробиеш път
през identity обратно към своето его, е огромен духовен подвиг. Може и да е
така, защото его не съществува относително, а identity - абсолютно. Бедата
обаче е, че това е невъзможно, тъй като няма откъде, накъде и от кого да се
пробива път. Независимо от това можем да допуснем, че лозунгите "Назад към
его!" или "Напред към его!" придобиват в тази ситуация ако не смисъл, то
поне естетическа оправданост.
Наслагването на трите уау-импулса върху по-тънките процеси в човешката
психика ражда цялото посредствено многообразие на съвременната култура.
Особена роля тук играе изместващият импулс. Той е подобен на грохота на
миньорски чук, заглушаващ всички звуци. Всички външни дразнители, освен
уау-оралния и уау-аналния, се отфилтрират, и човек губи интерес към всичко,
в което отсъства оралната или аналната съставяща. Тук в нашата кратка работа
ние не разглеждаме сексуалната страна на рекламата, но ще отбележим, че
сексът все по-често се оказва привлекателен само защото символизира
жизнената енергия, която може да бъде трансформирана в пари - а не
обратното. Това може да потвърди всеки грамотен психоаналитик. В крайна
сметка съвременният човек изпитва дълбоко недоверие практически към всичко,
което не е свързано с поглъщане или изпускане на пари.
Външно това се проявява във факта, че животът става все по-скучен и скучен,
а хората - все по-пресметливи и сухи. В буржоазната наука е прието новият
код на поведение да се обяснява като опит да се запази и консервира
емоционалната енергия, което е свързано с изискванията на корпоративната
икономика и съвременния начин на живот. Всъщност емоциите в човешкия живот
не намаляват. Но постоянното въздействие на изместващия уау-фактор води до
това, че емоционалната енергия на човека се изпомпва в областта на
психичните процеси, свързани с оралната или анална уау-тематика. Много
буржоазни специалисти инстинктивно усещат ролята на средствата за масова
информация в днешните парадигматични промени, но, както казваше другарят
Алиенде-младши, "търсят черна котка, която никога не е съществувала, в тъмна
стая, която никога няма да съществува". Дори когато наричат телевизията
протеза за сбръчканото, изсъхнало "аз" или казват, че медиите раздуват
станалата нереална личност, те все пак изпускат от погледа си най-важното.
Да стане нереална може само личност, която е била реална. За да се сбръчка и
изсъхне, това "аз" е трябвало да съществува. По-горе, а също в предишните ни
работи (виж "Руският въпрос и Седера Луминоса") ние показахме цялата
погрешност на този подход. Под действието на изместващия уау-фактор
културата и изкуството на тъмния век се редуцират до орално-анална тематика.
Основната черта на това изкуство може накратко да бъде определена като
устогъзие. Черната чанта, натъпкана със стодоларови банкноти, вече е станала
най-важен културен символ и централен елемент в повечето филми и книги, а
траекторията на нейното движение в живота - главен сюжетообразуващ мотив.
По-точно казано, именно присъствието в произведенията на изкуството на тази
голяма черна чанта генерира в аудиторията интерес към събитията на екрана
или в текста. Да отбележим, че в някои случаи чантата с парите не присъства
пряко; в този случай нейната функция се изпълнява или от участието на тъй
наречените "звезди", за които със сигурност е известно, че си имат такава
чанта в къщи, или от натрапчивата информация за бюджета на филма или
касовите постъпления. А в бъдещето нито едно произведение на изкуството няма
да се създава просто така; не е никак далеч появата на книги и филми, чието
главно съдържание ще бъде скрито възпяване на "Кока-кола" и нападки към
"Пепси-кола" - или обратното.
Под действие на мрежата от орално-анални импулси вътре в човека узрява
"вътрешен одитор" (характерен за пазарната епоха вариант на "вътрешния
партиен комитет"). Той постоянно прави оценка на реалността, сведена до
оценка на имуществото, и осъществява наказателна функция, заставяйки
съзнанието непоносимо да страда от когнитивен дисонанс. На оралния уау-
импулс съответства вдигнат от вътрешния одитор флаг "loser". На аналния
уау-импулс съответства флаг "winner". На изместващия уау-импулс съответства
състояние, когато вътрешният одитор едновременно вдига флаговете "winner" и
"loser".
Можем да назовем няколко устойчиви типа identity. Това са:
а) орален уау-тип (преобладаващ шаблон, около който се организира
емоционалният и психичният живот - вечен стремеж към парите).
б) анален уау-тип (преобладаващ шаблон - сладострастно изпускане на пари или
манипулиране на заместващите ги обекти, наречено също така анален
уау-ексхибиционизъм).
в) изместен уау-тип (във възможна комбинация с всеки от първите два
варианта) - когато се достига практическа глухота към всички дразнители,
освен орално-аналните.
Относителността на тази класификация се проявява в това, че една и съща
identity може да бъде анална за тези, които стоят по-ниско в уау-
йерархията, и орална - за онези, които стоят по-високо (разбира се, никаква
"identity сама по себе си" не съществува - става дума за чист епифеномен).
Линейната уау-йерархия, образувана от множество identity, строени по подобен
начин, се нарича корпоративна струна. Това е нещо като социален вечен
двигател; неговата тайна е в това, че всяка identity трябва постоянно да
сверява себе си с другата, която стои едно стъпало по-горе. Във фолклора
този велик принцип е отразен в поговорката "To keep up with the Johnes".
Организираните по принципа на корпоративната струна хора напомнят нанизани
на връв риби. Но в нашия случай тези риби са все още живи. Нещо повече - под
действието на оралния и аналния уау-фактори те сякаш пълзят по
корпоративната струна в посоката, която смятат за връх. Да правят това ги
кара инстинктът или, ако искате, стремежът към смисъл на живота. А смисълът
на живота от гледна точка на икономическата метафизика - това е
трансформацията на оралната identity в анална.
Ситуацията не се ограничава с това, че субектът, поразен от действието на
трите остатъчни уау-фактора, е принуден да възприема себе си като identity.
Влизайки в контакт с друг човек, той точно по същия начин вижда на негово
място identity. Абсолютно всичко, което може да характеризира човека, вече е
съотнесено от културата на тъмния век към орално-аналната координатна
система и поставено в контекста на безмерното устогъзие. Изместващият
уау-човек анализира всеки срещнат като наситен с търговска информация клип.
Външният вид на другия, речта и поведението му незабавно се интерпретират
като набор от уау-символи. Възниква много бърз и неконтролируем процес,
състоящ се от последователни анални, орални и изместващи импулси, избухващи
и затихващи в съзнанието, в резултат на който се определят отношенията на
хората един с друг. Homo homini lupus est, гласи един крилат латинизъм. Но
човек за човека вече отдавна не е вълк. Човек за човека дори не е
имиджмейкър, не е дилър, не е килър и не е ексклузивен дистрибутор, както
предполагат съвременните социолози. Всичко е много по-страшно и просто.
Човек за човека е уау - и не за човека, а за същия такъв уау. Така че
проектирано в съвременната културна координатна система, това латинско
изречение звучи така: Уау Уау Уау!
Това се отнася не само за хората, а въобще за всичко, което попада в полето
на вниманието ни. Оценявайки това, което виждаме, ние изпитваме тежка мъка,
ако не срещаме познати стимулатори. Нашето възприятие претърпява своеобразна
бинаризация - всеки феномен се разлага на линейна комбинация от орален и
анален вектори. Всеки имидж има отчетливо парично изражение. Дори ако той е
подчертано некомерсиален, то веднага възниква въпросът доколко комерсиално
ценен е такъв тип некомерсиалност. Оттук и познатото на всички чувство, че
всичко опира в парите.
И наистина, всичко опира в парите - защото парите отдавна са опрели сами в
себе си, а останалото е забранено. Орално-аналните вълнения стават
единствена разрешена психична реакция. Цялата останала дейност се оказва
блокирана. Субектът от втори род е абсолютно механистичен, защото е просто
ехо от електромагнитните процеси в кинескопа на телевизора. Единствената
свобода, която той притежава - това е свободата да каже "Уау!" при покупката
на поредната стока, която, като правило, е нов телевизор. Именно затова
управляващите импулси на орануса се наричат уау-импулси, а безсъзнателната
идеология на идентиализма се нарича уауеризъм. Що се касае до съответстващия
на уауеризма политически режим, понякога той се нарича телекрация или
медиакрация, тъй като обект на изборите (а дори и техен субект, както бе
показано по-горе) при него е ТВ програмата. Трябва да помним, че думата
"демокрация", която често се употребява в днешните средства за масова
информация, съвсем не е същата дума "демокрация", която е била
разпространена през XIX и началото на XX век. Това са тъй наречените
омоними; старата дума "демокрация" е била образувана от гръцкото "демос", а
новата - от израза "demo-version".
И така, да направим равносметка.
Идентиализмът - това е дуализъм на онзи стадий от развитието, когато
големите корпорации завършват преразпределянето на човешкото съзнание,
което, намирайки се под непрекъснато действие на оралния, аналния и
изместващия уау-импулси, почва самостоятелно да генерира три уау-фактора,
вследствие на което се осъществява устойчиво и постоянно изместване на
личността и на нейно място се появява тъй наречената identity. Идентиализмът
е дуализъм, притежаващ тройна особеност. Този дуализъм е а) умрял; б)
изгнил; в) оцифрован. Може да се дадат много различни определения на
identity, но това е напълно безсмислено, тъй като тя, така или иначе, не
съществува. И ако на предишните стадии в човешката история е можело да се
говори за угнетяване на човек от човека и на човек от абстрактния принцип,
то в епохата на идентиализма да се говори за угнетяване е вече невъзможно. В
стадия на идентиализма напълно изчезва онзи, за чиято свобода бихме могли да
се борим.
Затова краят на света, за който така дълго говорят християните и към който
неизбежно води уауеризацията на съзнанието, ще бъде абсолютно безопасен във
всичкия смисъл - защото ще изчезне онзи, когото би могло да грози опасност.
Краят на света ще бъде просто телевизионно предаване. И това, съратници,
изпълва всички нас с неизразимо блаженство.
Че Гевара, планина Шумеру, вечност, лято."
- И тоя е шумер. Всички сме шумери - тихо прошепна Татарски и вдигна глава.
Зад пердето на прозореца трептеше сивата светлина на новия ден. Отляво на
планшетката лежеше купчина изписани листове, и страшно боляха уморените
мускули на ръцете от китката до лакътя. Единственото, което Татарски помнеше
от написаното, бе изразът "буржоазна мисъл". Като стана от стола, той се
домъкна до леглото и бе да се съблича, се просна върху него. "А какво е това
буржоазна мисъл? - зачуди се той. - Дявол знае. Сигурно нещо за пари. Че
какво друго."
----------------------------------------------------------------------------
----
(c) Виктор Пелевин, 1999
Превод: Иван Попов, 1999
----------------------------------------------------------------------------
----
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
Аз:098439532
|
нещо интересно..а вие какво мислите?
