Познавач - донякъде. Поизчоплил съм оттук-оттам доста неща, но не това което баш ми се иска.

Ако съществуваше някакво интро за стария психеделик, то за мен сигурно би носило заглавието на първото парче на първия албум на Grateful Dead - "Golden Road To Unlimited Devotion".
Някакво неизразимо чувство си е отишло от музиката, мамка му.
Навремето писах по-подробно за разликите между музиката преди 80-та и след това в темата за Marillion, а сега нещо мисълта ми е разпиляна. Новата музика просто я слушам по инерция, докато търся нещо от по-старите времена.

А Hot Tuna явно ще се наложи да ги поръчвам отвън. Жалко за което, щото доста пари ще се потрошат. Но ми е адски любопитно да чуя идеите на Касиди и Кауконен. Те винаги са били вътрешната опозиция на Грейс Слик и Пол Кантнър в Джеферсон. Ревютата определят Хот Тюна по-скоро като психеделик-блус.
А Mp3 не ме устройват поради технически причини. Но дали става въпрос за пълна колекция на Jefferson Starship ? Леко ме съмнява.