Парчето, което ме засили с ритник към Can беше "Sunshine Day and Night" от албума им Saw Delight 76. И до днес го слушам на екс по n-брой пъти дневно. Страхотен синтезаторен фон с много интелигентни перкусии, направо прелива от етно-настроения. И по едно време се вмъква отникъде една умопомрачаваща африканска флейта. Абе струва си отвсякъде. Мисля че доскоро го гледах изложен на Славейков.

Kraftwerk са ми малко по-различна тръпка - по-клубни, по-транс, по-електронни, по-отчуждени. Тях ги слушах повече навремето.

Tangerine Dream имат една велика поредица от албуми между '73-77 - Atem, Phaedra, Stratosfear, Rubycon - тук пейзажите можеш да ги усетиш физически, преливат в какви ли не атмосферни състояния най-вече - много космос, хипноза и ядрена физика ! :-))) Направо те хваща клаустрофобията, докато ги слушаш. Ambient-a, който правят през последните години и саундтраците към филми обаче нещо не могат да ме изненадат. Не могат да си надскочат собствения ръст от 70-те години, сякаш.