|
Тема |
Re: hopeless [re: Cruiser] |
|
Автор |
janitor_of_lunacy (k.) |
|
Публикувано | 29.06.09 21:36 |
|
|
Ох, аз може би имах предвид най-вече хардрок група номер 1 за Цепелин и САЩ, иначе Beatles и там са най-най-най, но при тях няма нужда от уточнение за рок, те просто са Групата... За Европа и БГ и блусът, не знам доколко се счита за демоде, може би просто няма толкова дълбоки корени, всъщност то няма никакви корени (освен ако не считаме Васко Кръпката за блус), то и в UK не мисля, че има кой знае какви корени де, но разстоянието US-UK в поп-културата винаги е било по-лесно преодолимо от което и да е друго!
Let Love In се казва албума на адаша пещерняк, да, той ми се нарежда почти директно до тройката кебапчета от него. Иначе, не знам кои точно албуми освен последните два си слушал (ако са тези, които ги предхождат - от средата на 90-те до началото на новия век, може би ще те разбера с недостига на дължината на нервата, ама ако са точно моята тройка от края на 80-те и началото на 90-те ще откажа да говоря с теб на тема Ник Кейв). Иначе аз харесвам почти всичко от него де, признавам си, че на тези последните два, които на теб са ти допаднали, така и не им обърнах подобаващо внимание, предхождащият ги албум, "Nocturama", е според всеобщото мнение най-големият провал на господина (аз и него прослушах един два пъти и повече не съм се пробвал срещу всеобщото мнение). Харесвам и албумите, предхождащи моята тройка кебапчета, но те определено са ми по-трудносмилаеми, хм, точно в тях май има доста блус, но не мога да кажа категорично, защото нямам ухо за такива детайли. Ако питаш пък чичо Петьо, неговите любими неща на Ник Кейв са от периода още с първата му група, Birthday Party, от началото на 80-те. Така че Ник Кейв е като Дядо Мраз, подаръци има за всеки от сърце.
За Алън Парсънс ще те оставя да говориш с някой друг, че там съм хептен лаик. Може да се включи Сонатата да те пита аджеба защо ти се ходи на концерт (на който и да е) след като си студиен фен по принцип, ама тя може би е запрашила към Каварна вече!
The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two
|
| |
|
|
|