И аз така - глемът си е един много свеж взрив на рока. С дъх на Mentos :-)))
И отпуши терен и инерция за толкова още течения, че свят да ти се завие. Обаче имаха нещастието да се обличат като марсианци и с това ги запомниха. А старите глемъри праскаха страхотни и надъхани композиции. Не случайно станаха любимата рок-музика за озвучаване на купони.
Относно записи - зависи какво търсиш в момента. На Славейков пуснаха общо-взето по-едрите имена от стария глем - целите Marc Bolan & T.Rex (веднага им се метнах) и Slade, няколко албума на Sweet, разни сборни албуми на Bay City Rollers, Suzie Quatro, Gary Glitter, а от по-късните - ами за тях не съм гледал, строил съм ги на касети вкъщи. Тук-таме се мяркат и в CDR списъците, които се нароиха, не е като без хич.

А Алис Купър не го обиждай с това изрисувано паленце Въпреки, че дядо Алис цял-целеничък - като име, поведение, сценичен театър, текстове и музика, се е родил изцяло в главата на ... Франк Запа. Не знам дали ти е известен този факт. Франк Запа е човекът, който създава и разработва до най-малката подробност явлението "Алис Купър". И това е разликата между АС и ММ.
AC e гениален търговски ход в рока, а MM е типичен кич от 90-те. В което изобщо и не се учудвам. Основната актив на 90-те в рока беше да се имитира, при това - бездарно, направеното през последните десетилетия.
А зад AC навремето поне стояха талантливи композитори, ако не нещо друго.