Още съм в службата, а пред мен кротко подплисква една чашка с кафе, сметана и един пръст конячец "Слънчев бряг".
От касетофона пък тихичко съм пуснал да ме облъчват готик-пънкарите от "Joy Division".

Такаа ... тази вечер, бюлетината ще е с малко повече джаз.
Най-напред не мога да не възкликна : ееех, гад си ти , Vik, гаад … отдавна те подозирам, за което ;-))
Взе ми Ал Ди Меола от устата. Той ми беше единият вариант за китарист на Mighty 3. Но в тази конфигурация , според мен липсва китарист с бразилска душа – съчетаващ първичност и изтънченост.

Egberto Gismonti, разбира се. Viva Brasil ! Любим world джазкитарист.

Ал има страхотен усет за акустиката на китарата и джаз фигурите. Дори смея да изкажа еретичното мнение, че в Friday Night in San Francisco неговите пиеси сякаш бяха по-силните от тези на Пако и Макклафлин. Адски самоуверен и плътен китарист, спор няма. Леекичко обаче се усеща в стила му склонност за претрупва фразата на моменти, не мислиш ли ? Ако може да вкара 3-4 допълнителни фойеверки някъде, веднага ще го направи. Което разбира се хич не е лошо. Но идва малко свръхбагаж в един дует като Гурту-Завинул с перфектно изградено усещане за ембиънт-хармония. Ал обича да играе в центъра, а не по крилата :-)))

А Гисмонти е отлежала водица – пет десетилетия са това, не е шега работа. Има страхотното свойство да създава много уютно и наситено усещане, разливайки се през най-различни етюди. Халюцинатор и половина ! Гледал съм му акустични концерти по Muzzik канала. Неописуеми са. Първият му инструмент е бил пианото и по-късно той си поставя задачата да пренесе максимално полифоничността му върху китарата и накрая, задълбава дотам че обслужва китари с размерите на контрабаси от по 10, 12 и 14 струни. Но пък за сметка на това от тях вади мини-симфонии. За мен те идеално биха се вписали във фюжъна на Завинул и Гурту.

Тони Левин е велик бас. Но мисля, че равностойна алнтернатива му е Charlie Haden – пак старата школа. Врял е в какви ли не проекти и има хем интензивен, хем ненатрапчив стил на свирене. Пък и допълнителен бонус му е че си е стара партия с Гисмонти. Имат два съвместни албума.

Ето, че конструирах и аз моята четворка. Само че няма да си патентовам идеята. Щото така или иначе Гурту отсъства по обясними причини - поумрял е от известно време насам :-))) А и Хейдън не го знам дали е жив, доста древен е на възраст.

А ако ще си говорим за основната тръпка в меломанните ни, то при мен безспорно това са рокът и блусът на 60-те и 70-те години. Прогресивът, метълът и джазът са ми side проекти :-))) Както и още около … 30 подстила. Добре де, ще понамаля малко цифрата – 28 :-)
Така че – давай напосоки в този диапазон . Все ще ме улучиш.

Ако се озориш много в търсенето на Steve Morse само ми се оплачи и веднага ще ти CDR-на Introduction (може би най-силният му солов албум, поне от тези които аз съм чул). Хлапето Стив там е на около 20 години, но свири като за световно и при това – изключително авторови композиции. Аз обаче се зарибих за неговата музика от парчето Runnaway Train от албума Coast To Coast. Е това, братче, е такъв жизнерадостен спринт, пренесен по инерция сякаш от някой албум на Dixie Dreggs (първата група на Morse), че дрогира от раз. Аз поне докато го слушах за първи път успях 15-20 пъти само да повторя "бах му мамата".

Не си слушал Weather Report на ранния Завинул ? Безпроблемен си. Веднага ще ти запиша на CDR два техни албума като за антре – например "Spinnin’ Tail" и "Sporting Life", например. Перфектен джаз-фюжън. Всъщност, именно в ранните албуми на WR изкристализира схемата на джаз-фюжъна изобщо. Абе – дълъг разговор. Само време да има.

Чакай за последно да ти дам и шах с пешката – ами аз също си уважавам Шадето (хе-хе, прозвуча почти като – "Айшето"). Въпреки че впечатленията ми са оттук-оттам. Цялостно съм й чул единствено Lover’s Rock, който ми затвърди симпатиите. Ами девойката си е просто класа над останалите от MTV-реколтата от 90-те.