Да, на старото Поло и аз му миех на пароструйка мотора. Даже свещите не се мокреха. Само му нахлузвах един найлон на делкото и стягах найлона с ластик, за да не се намокри делкото. След миенето врътваш ключа и беж по живо по здраво. Ама беше карбураторно горкото и нямаше грам електроника по него. Даже запалителната му система беше с чукче и наковалня (като на баба Лада).

Друг случай. Избираме Клио за приятелка на жена ми. Енерджи, 1.4 монопойнт (предполагам същия Бош като при теб), току що свалено от автовоза, с 2 пласта прах и пепел отвътре, отвън, под капака на мотора ... абе навсякъде. Ходовата му част не беше без забележки, но нали си говорим за мотори, та моторът му образно казано пали още като си види ключа, на загрял мотор на празен ход оборотомера стои като нарисуван. Забравих обаче да кажа на мадамата да не си и помисля да му "къпе мотора". Голяма грешка! След наколко дена колата светеше от всякъде, само дето моторът вече работеше като на стар колхозен трактор от средата на миналия век. Заради едното миене. Без каквато и да било друга интервенция под капака.

Апропо - оправи се след смяна на моторчето за празния ход. Но не беше болката в двигателочето, а в един микрошалтер на върха на управляващия лост на моторчето, дето явно окисли ли се веднъж, нищо не може да му помогне трайно. А си представи, че температурния датичк например като тръгне да сдава багажа, може в началото да започне да дава "леко" грешни стойности. А един позиционен шалтер или дава 100% вярна, или 100% грешна информация.

Изводите си ги прави сам.